Рений

Рений (на латински: Rhenium) е химичен елемент, който се означава със символа Re и има пореден номер 75 в периодичната система. Много рядък сребристо-бял, тежък, поливалентен метал. Реният прилича на магнезия по химична структура и се ползва в някои сплави.

Рений
Сребристо-сив метал
Спектрални линии
Волфрам ← Рений → Осмий Tc ↑ Re ↓ Bh H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Рений, Re, 75
Група, период, блок	7, 6, d
Химическа серия	преходен метал
Електронна конфигурация	[Xe] 4f14 5d5 6s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 13, 2
CAS номер	7440-15-5
Свойства на атома
Атомна маса	186,207 u
Атомен радиус (изч.)	135 (188) pm
Ковалентен радиус	151±7 pm
Степен на окисление	7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −3
Оксид	Re2O7, ReO3, Re2O5 и ReO2 (киселинни)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	1,9
Йонизационна енергия	I: 760 kJ/mol II: 1260 kJ/mol III: 2510 kJ/mol IV: 3640 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	шестоъгълна плътноопакована
Плътност	21020 kg/m3
Температура на топене	3459 K (3186 °C)
Температура на кипене	5903 K (5630 °C)
Моларен обем	8,858×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	60,43 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	704 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 3303 3614 4009 4500 5127 5954
Скорост на звука	4700 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет	137 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	5,6×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление	0,193 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост	48 W/(m·K)
Магнетизъм	парамагнитен
Модул на еластичност	463 GPa
Модул на срязване	178 GPa
Модул на свиваемост	370 GPa
Коефициент на Поасон	0,3
Твърдост по Моос	7
Твърдост по Викерс	1350 – 7850 MPa
Твърдост по Бринел	1320 – 2500 MPa
История
Наименуван	на реката Рейн (на латински: Rhenus)
Откритие	Масатака Огава (1908 г.)
Изолиране	(1919 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 185Re 37,4 % стабилен 187Re 62,6 % 4,12×1010 г. β- 187Os
Рений в Общомедия

Кратка история

Реният е един от последните открити елементи, съществуващи в природата, и един от последните, за които е открито, че имат стабилен изотоп. Съществуването на все още неоткрития елемент в позицията, която заема в периодичната таблица, е било предположено още от Хенри Мозли през 1914 г., но е открит от Валтер Ноддак, Ида Таке и Ото Берг в Германия през 1925 г. в лабораториите на компанията Siemens & Halske. Относително чист рений учените успяват да получат едва през 1928 г. За получаването на 1 g рений е трябвало да се преработят повече от 600 kg норвежки молибденит (molybdenite).

Добиване

Реният не се намира свободно в природата, но се съдържа в много малки количества в минерала гадолинит и в концентрация до 0,2% в минерала молибденит, основният му комерсиален източник. Извлича се чрез пирометалургичен процес от медно-сулфидни руди. Световният добив на рений през 2008 г. възлиза на 57 тона. Най-големият производител е чилийската компания Molymet.

Употреба

Този елемент се използва в платинено-рениевите катализатори, които са необходими за получаването на безоловен, високооктанов бензин. Също така при високотемпературни суперсплави, които се ползват при построяването на части за самолетни двигатели. Друго любопитно приложение на този елемент е използването му в светкавиците на фотоапаратите.