Отваря главното меню

Актиний (латинизирано от гръцки ακτίνα, „лъч“) е радиоактивен химичен елемент с атомен номер 89 и символ Ac. Елементът е метал. Името му носи група от 15 елемента, наречена актиниди.

Актиний
Спектрални линии на актиний
РадийАктинийТорий
La

Ac

(Ubu)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Актиний, Ac, 89
Група, период, блок 37d
Химическа серия актинид
Електронна конфигурация [Rn] 6d1 7s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 9, 2
CAS номер 7440-34-8
Свойства на атома
Атомна маса [227] u
Атомен радиус 195  pm
Степен на окисление 3, 2
Оксид Ac2O3 (силно основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,10
Йонизационна енергия I: 499 kJ/mol
II: 1170 kJ/mol
III: 1900 kJ/mol
IV: 4700 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 10000 kg/m3
Температура на топене 1500 K (1227 °C) [1]
Температура на кипене 3500 K (3227 °C)
(±300 K, °C) [1]
Моларен обем 22,542×10-6
Специф. топлина на топене 14 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 400 kJ/mol
Специф. топл. капацитет 120 J/(kg·K)
Топлопроводимост 12 W/(m·K)
История
Наименован от гръцкото ακτίς, ακτίνος – „лъч“
Откритие Фридрих Гизел [1] (1902 г.)
Изолиране Андре-Луи Дебиерн (оспорва се)[2][3]
(1899 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
225Ac радио 10 дни α 221Fr
226Ac синт. 29,37 часа ε 226Ra
β- 226Th
α 222Fr
227Ac радио 21,772 г. β- 227Th
α 223Fr

ИсторияРедактиране

Актиний е открит през 1899 от френския химик Андре-Луи Дебърне, който го е изолирал от пех-бленда и първоначално описва сравнения с титан или торий. Фридрих Гизел го открива независимо през 1902 г., като описва прилики с лантан; през 1904 го нарича „еманий“. След сравняване на субстанциите през 1904 наименованието на Дебърне получава предимство, защото той го е открил пръв.

Историята на откриването е описана като спорна в публикации от 1971[3] и по-късно от 2000[2]. Те показват, че публикациите от 1904 от една страна и тези от 1899 и 1900 от друга, съдържат противоречия.[1][2][3]

Добиване и получаванеРедактиране

Тъй като в урановите руди се съдържа минимално количество актиний, този източник не играе роля при добиването му. Технически актиний се получава чрез облъчване с неутрони на радий Ra226 в ядрени реактори.

 

Чрез бърз разпад досега са произведени само незначителни количества. Първото изкусвено получаване е извършено в Аргон Нешънал Лаборатори Чикаго.

СвойстваРедактиране

Металът е сребърнобял, блестящ и относително пластичен. Той е бързореагиращ и взаимодейства с въздух и вода. Актиниевият Ac(III) йон е безцветен. Химическите му характеристики са подобни на лантан. Във всичките десет познати съединения актиний е тривалентен. Открит е нов актиниев йон – Ac(I), който е по-слаб окислител.

СъединенияРедактиране

ИзотопиРедактиране

Известни са 26 изотопа, от които само два се срещат в природата. Най-дълго живеещият изотоп 227Ac (Период на полуразпад 21,773 г.) е алфа и бета излъчвател. Той е продукт на разпада на 235U и се намира в малки количества в урановите руди. От тях се извличат известни количества актиний 227Ac за да могат да се изследват свойствата на елемента.

Изотопи
Изотоп Честота Период на
полуразпад
Тип
разпад
Енергия на
разпада
МeV
Продукт
на разпада
224Ac синт. 2,9 ч. ε 1,403 224Ra
α 9,100 220Fr
β- 0,232 224Th
225Ac синт. 10 дни α 5,935 221Fr
226Ac синт. 29,4 ч. ε 1,116 226Ra
α 5,536 222Fr
β- 0,640 226Th
227Ac радио 21,773 г. α 5,536 223Fr
β- 0,045 227Th
228Ac радио 6,15 ч β- 2,127 228Th

УпотребаРедактиране

Актиний се използва за производство на неутрони, които се използват при радиоактивационни анализи. Допълнително се използва за термойонни енергиини преобразувания.

ИзточнициРедактиране

Използвана литература
  • Kirby, Harold W.. Actinium. // The Chemistry of the Actinide and Transactinide Elements. 2006. ISBN 978-1-4020-3555-5. DOI:10.1007/1-4020-3598-5_2. p. 18. (на английски)
  • Kirby, Harold W.. The Discovery of Actinium. // Isis 62 (3). 1971. DOI:10.1086/350760. p. 290 – 308. (на английски)
  • Adloff, J. P.. The centenary of a controversial discovery: actinium. // Radiochim. Acta 88 (3–4_2000). 2000. DOI:10.1524/ract.2000.88.3-4.123. p. 123 – 128. (на английски)

Външни препраткиРедактиране

Webelements.com Актиний

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Actinium“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.