Копривщенци

личности от град Копривщица

Копривщенци (единствено число: копривщенец, копривщенка, копривщенче) са жителите на град Копривщица, България.

Борис Пулеков. Герб на Копривщица

Родени в КопривщицаРедактиране

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


АРедактиране

БРедактиране

ВРедактиране

ГРедактиране

ДРедактиране

ИРедактиране

КРедактиране

МРедактиране

НРедактиране

ПРедактиране

РРедактиране

СРедактиране

ТРедактиране

ФРедактиране

  • Филип Кривиралчев (1932 – 2019) – треньор на националния отбор по класическа борба, почетен гражданин на Копривщица

ХРедактиране

  • Христо Догана (1765 – 1839) – благодетел[3]
  • Хр. Петров (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[4]

ЦРедактиране

Свързани с градаРедактиране

Деятели на културата, родени в градаРедактиране

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


АРедактиране

ВРедактиране

ГРедактиране

ДРедактиране

ЕРедактиране

ИРедактиране

ЙРедактиране

КРедактиране

ЛРедактиране

  • Лука Доросиев (1865 – 1932) – дарител, учител, просветен деец и книжовник
  • Лука Ослеков (1868 – 1946) – учител и историоиграф на Копоривщица

МРедактиране

НРедактиране

ПРедактиране

РРедактиране

СРедактиране

ТРедактиране

ХРедактиране

Деятели на културата, свързани с градаРедактиране

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


АРедактиране

ВРедактиране

ДРедактиране

ЕРедактиране

ЖРедактиране

  • Жоржета Ножарова (1904 – 1991) – учител, диригент
  • Желязко Петков (1923 – 2000) – анархист и революционер, журналист и дърворезбар

ЗРедактиране

ИРедактиране

МРедактиране

НРедактиране

ПРедактиране

РРедактиране

СРедактиране

ТРедактиране

УРедактиране

ХРедактиране

ЦРедактиране

  • Цоньо Неделкин (1930 – 2021) – народен учител, поет и писател, почетен гражданин на Копривщица

Копривщенци, участници в Априлското въстаниеРедактиране

Кратък и непълен списък с имената на граждани на град Копривщица взели участие в Априлското въстание от 1876 година.

На 29 декември 1877 г. отрядът на полковник Дмитрий Комаровски освобождава Копривщица.[7]

Атанас Бучков – общественик, уста-башия на еснафа в Копривщица и въстаник от 1876 г. Подарил всичката си стока от платове и дрехи за обличане на въстаниците. Затварян и изтезаван от турците.[8]

Брайко Енев – стотник на въстаниците, убит от турците след Априлското въстание 1876 г.[9]

Вельо Атанасов Сейреков (Сиреков) – роден около 1842 г. в семейството на Атанас и Невена Сирекови. По професия дърводелец, грамотен, починал на 1 декември 1912 г. в Пловдив.[10]

Вельо Николов Бояджиев – роден около 1850 г. в семейството на Никола Кр. Бояджиев и Куна Цанчова. По професия търговец, бояджия, грамотен, починал на 1 декември 1915 г. в Копривщица.[10]

Гаврил Нончов Татарлиев – роден около 1848 г. в семейството на Нончо Татарлиев и Теодора Стойкова. По професия дребен търговец, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[10]

Гавраил Хаджитодоров Ганчов – роден около 1841 г. в семейството на х. Тодор Ганчов и Мария Хаджинейкова. По професия производител на кашкавал, грамотен, починал на 3 декемри 1914 г. в Копривщица.[10]

Галактион Искров Кесяков – роден около 1835 г., хаджия, роден в семейството на Искро Кесяков и Лула Хаджигруева, търговец, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[10]

Гаврил Груев Хлътов – роден през 40-те години на XIX в. в семейството на Грую и Нона Хлътови. По професия революционер, грамотен, убит на 12 май 1876 г. в Тетевенския балкан.[10]

Георги Дойчов Шулев – роден през 1840 г ., починал в 1879 г. в Александрия, член на Военния съвет по време на въстанието, осъден на 7 години затвор в крепостта на град Синап – Османска империя.[10]

Георги Костов – роден около 1851 г. по професия кръчмар, грамотен, живял в Кнежа, починал след 1911 г.[10]

Георги Николов Каменаров – роден около 1844 г. в семейството на Никола Каменаров и Тана Янтахова. По професия кръчмар, грамотен, починал на 4 декемри 1914 г. в Копривщица.[10]

Георги Салчев – пренася Кървавото писмо до панагюрския комитет и Георги Бенковски когато е 19-годишен, и изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят му издъхва от натоварването.

Георги Нешов Тиханек – роден през 1845, началник на комитетската стража, дал първия изстрел във въстанието, починал през 1915 в Копривщица.[10]Състав на бойният отряд на Георги Тиханов дал първия изстрел по поробителя: Велю Серекътъ, Георги Каменарчето, Велю Мирчовъ, Неделю Н. Тиханекъ, Иванъ Фурнаджията, Илия Нанчовъ.

Георги Тосунов – по време на на въстанието арестуван и затворен в подземието на църквата Св. Николай, където оставя паметен надпис, написан с въглен. Търговец в Абисиния.[8]

Генчо Костов Белчев – роден на 1 декември 1826 г., учител, след Освобвождението се ръкополага за свещеник, почива на 17 юли 1892 г. в Копривщица.[11]

Грую Кунчов Старибратов – роден около 1849 г. в семейството на Кунчо Старибратов и Цона Кунчова. Заможен, грамотен, починал на 29 януари 1928 г. в Пловдив.[10]

Делчо Найденов Бурнусузов – роден около 1845 г., син на Найден Ненчов Бурнусузов, също участник във въстанието, починал след 1924 г.[10]

Дончо Дойчов Плачков – роден през 1835 свещеник, посечен през 1876 г. от турците, изпратен в края на въстанието от копривщенските първенци при турската войска със златни дарове и молба да пощадят града.[12]

Парашкева (Евлампия) Стоева Векилова – родена през 1834 г., монахиня, по професия учителка във Враца, Русе, Силистра и Пловдив, ушила знамето на копривщенските въстаници, починала в Пловдив през 1908 г.[13]

Иван Генов Муховски – Фурнаджи – роден през 40-те години на XIX в., починал преди май 1896 г.[10]

Иван Ерчев – свещеник, баща на Костадин Попиванов Ерчев, също въстаник.[12]

Иван Стоянов Янтахов – роден около 1854 г. в семейството на Стоян Алексов Янтахов и Стойка Стоянова. По професия скотовъдец, грамотен, починал на 14 декемри 1913 г. в Копривщица.[10]

Илия В. Мангъров – роден през 40-те години на XIX в., живял и починал в Добрич на 29 май 1899 г.[10]

Илия Георгиев (Георгьов) Бабанаков – роден около 1850 – 1856 г. По професия говедар, неграмотен, починал на след 1911 г. в Копривщица.

Илия Кацаров – свещеник.[12]

Йове (Иван) Петков Стефлеков – по професия кръчмар и ахчия (гостилничар), грамотен, починал след 1905 г. в Русе.[10]

Костадин Попиванов Ерчев – роден около 1851 г. в семейството на поп Иван Ерчев и Велика Стаева Сиврева. По професия мелничар, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[10]

Костадин (Константин) Николов Юруков – роден през 40-те години на XIX в., след Освобождението полицейски стражар, починал преди 1896 г. в Копривщица.[10]

Лала Тодорова Главчова – родена през 40-те – 50-те години на XIX в., След Освобождението живяла и починала в Пловдив след 1908 г.[10]

Любен Стойчев Каравелов – роден през 1834 или на 21 януари 1879, председател на БРЦК. По професия писател и журналист, починал на 21 януари 1879 г. в Русе.

Лука Атанасов Гьотлиев – заловен в Стара планина, осъден и заточен в Сен Жан д’Акр, Мала Азия.[14]

Лука Брайков Шушулов – роден около 1854 г., по професия кръчмар, заможен, грамотен, починал след 1908 г. в Пловдив.[10]

Лулчо Славов Шоторов – роден около 1842 г., по професия търговец, заможен, починал след 1899 г. в София.[10]

Матей (Матея) Нешов Кривиралчев – роден около 40-те години години на XIX в., починал през 1905 г. в Копривщица.[10]

Михаил Вельов Купчийски – роден около 1843 г. неграмотен, починал след 1912 г. в София.[10]

Найден Ненчов Бурнусузов – роден в първата четвърт на XIX в. По професия дърводелец, починал през 1897 г. в Копривщица.[10]

Найден Панчов Въжаров – роден около 1854 г., По професия шивач, починал след 1902 г. в Копривщица.[10]

Найден Попстоянов (Попов) – роден през 30-те години на XIX в. По професия учител, делегат на събранието в Оборище. Хилядник на копривщенските въстаници, загинал през 1876 г. в Търновския затвор.[10]

Нешо Попбрайков – роден около 1840 г., историограф на града, починал около 1927 г. в София.

Никола Геров Белчов – роден около 1833 г. Ръкоположен е за свещеник. През 1876 г. е обесен в Пловдив.

Никола Караджов – пренася екземпляр от Кървавото писмо в Клисура.

Недялко (Неделчо) Нешов Тиханов (Тиханек) – роден в семейството на Нешо Тиханов и Лала Т. Арджавелова, грамотен, след Освобождението работи като разсилен (чистач), починал на 4 декешмври 1913 г. в Копривщица.[10]

Ненчо Искров Налбантов (Налбатина) – роден около 40-те – 50-те години на XIX в., живял в Старо ново село и Карлово, починал преди 1896 г. в Карлово.[10]

Ненчо Николов Ослеков – роден 1821 г. По професия абаджия и търговец, грамотен, обесен през 1876 г. в Пловдив.[15]

Никола Вельов (Вълов) – роден през първата половина на XIX в., общински съветник по време на въстанието, починал преди 1896 г. в Копривщица.[10]

Никола Георгиев Гайтанеков – роден около 1843 г. След въстанието е общински кантонер, починал на 4 декември 1901 г. в Копривщица.[10]

Никола Илиев Беловеждов – роден на 25 октомври 1856 г. По професия учител, починал на 4 ноември 1930 г. в София.[10]

Панчо (Павел, Патьо) Нягулов Млъчков – роден около 1837 – 1839 г. По професия заможен търговец, грамотен, починал на 26 ноември 1911 г. в София.[10]

Пейо (Пею) Кръстев Бояджиев – роден през първата половина на XIX в., убит на 2 август 1876 г. в Пловдив.[10]

Петко Тодоров Бояджиев – роден през 1840 г., по професия кундурджия (обущар), грамотен, почнал през 1901 г.[16]

Петър Михалев Жилков – роден през 1845 г. По професия учител, починал през 1909 г. в Кпоривщица.[17]

Петко Николов Разлошков (Разложков) – роден около 1835 г. По професия пандурин (въоръжен пазач), кираджия (каруцар), грамотен, починал след 1908 г. в Копривщица.[10]

Рашко Нешов Нончев – роден около 1838 г. в семейството на Нешо и Тодора Нончеви, малоимотен, грамотен, починал на 12 август 1921 г. в Копривщица.[10]

Рашко Панчов Радомиров – роден на 2 февруари 1853 г. По професия абаджия, грамотен, починал на 31 май 1904 г. в Копривщица.[10]

Рашко Хаджистойчев – в неговата къща заседава революционния комитет при взимане решението за обявяване на въстанието.[18]

Рашко Петров Чорапчиев – роден в 1837 г., лекар, грамотен, починал през 1893 г.

Спас Иванов Абрашев (1837 – 1879) – лекар, четник в Първа българска легия, участник в Априлското въстание[8]

Стефан Стоянов – свещеник, баща на Найден и Петко Попстоянови, загинал през 1876 г.

Станьо (Стефан) Божилов Дюлгеров – роден през 1853 г., грамотен, След Освобождението живее в Пловдив, почивнал във Варна след 1931 г.[10]

Танчо (Атанас) Вельов Шабанов – роден през 1845 г. По професия е чехлар, грамотен, след Освобождението издава спомените си, починал на 13 септември 1918 г. в Копривщица.[10]

Тодор Бучков – свещеник.[12]

Тодор Искров (Искрюв) Тодоров (Налбатинът) – роден около 1843 – 1844 г. в семейството на Искрю Т. Тодоров и Неда Искрюва, налбатин, грамотен, починал на 16 януари 1926 г. в Карлово.[10]

Тодор Лулчов Ка̀блешков – роден на 13 януари 1851 г. в семейството на Лулчо Дончов Каблешков и Стойка Каблешкова с втора майка Пена, железничар, грамотен, основен организатор на въстанието, убит на 16 юни 1876 г. в Габрово.

Тодор Малеев – въстаник, обесен в София през 1876 г.[8]

Тодор Лулчов Моравенов (Моровенов) – роден около 40-те години на XIX в. Починал след 1894 г. в Копривщица.[10]

Тодор (Теодор) Москов Тумангелов – роден през 1853 г. в семейството на Моско Нягулов Тумангелов и Дона Хаджитодорова Тороманова. По професия касапин, грамотен, починал на 27 юли 1935 г. в Копривщица.[10]Участник е и в Българското опълчение.

Тодор (Теодор) Петров Козинаров – роден около 40-те години XIX в. виден търговец, починал преди ноември 1893 г. в Копривщица.[10]

Тодор Рашков Карамосков – роден около 1827 г., починал на 5 октомври 1898 г. в Копривщица.[10]

Цанчо Найденов Клисаров – роден на 15 март 1845 г. в семейството на Найден Клисаров и Парашкева Найденова, малоимотен, грамотен, починал след 1909 г.[10]

Цоко И. Будин – роден през 1830 г. По време на Априлското въстание е командир на чета от 250 души. Грамотен. С още 63 въстаници е откаран в Пловдив, където е затворен в Панаир хан и осъден на смърт чрез обесване.[19]

Цоко Петков Сапунджиев – роден около 1858 г. грамотен, след Освобождението работи като просбописец, починал на 24 април 1917 г. в Оряхово.[10]

Войводи и четници от КопривщицаРедактиране

Войводи и четници копривщенци хайдутували (на някои места се употребява изразът: върлували, подвизавали се)[20] в народоосвободитените войни на българското население против Османската империя преди и след Освобождението.[8]Из Средна гора водят дружини Ангел, Матея Лудов, Добри Кескинеков и други.[21]

  • Ангел войвода (неизв.) – роден е в село Белица. Пада убит под връх Харамлиец.[22]
  • Богдан войвода (неизв.) – подвизава се с дружината си из копривщенското Средногорие. Защитник на населението срещу изстъпленията по това време. На него е кръстен връх Богдан.[8]
  • Богдан войвода (между 1765 и 1770 – 1809) – родом от Копривщица, бранил селото от кърджалийските погроми с малка чета.[23]
  • Бойко Нешов (неизв. – 1920) – четник в Първата българска легия на Раковски и в четата на Панайот Хитов,[24]заместник-кмет на София и дарител на Червения кръст.[25]
  • Бойко Стоянов Толинов (неизв.) – участник в четата на Христо Ботев[26]и доброволец в Сръбско-Турската война
  • Бойко Нешов Тончев (Ганчев) (неизв.– около 1920) – участник в четата на Панайот Хитов, починал в София.[27]
  • Детелин войвода (неизв.) – причината да стане бунтовник е, че турски бей му откраднал хубавата годеница. Отмъщавал заедно с другаря му Дончо Ватаха, но Детелин бил хванат и убит в Пловдив.[8]На неговото име са наречени големите скали под връх Богдан – „Детелинова грамада“.
  • Добри войвода (неизв. – 1870) – бил е в четата на Ангел войвода, после байрактар на Лефтер войвода. Към 1868 – 1870 г. върлува в западната част на Казанлъшко. През 1870 г. Добри войвода устройва засада на богат казанлъшки търговец, при която е убит.[20]
  • Добра войвода (неизв.) – войводката от Копривщица.[28]
  • Дончо войвода – Ватаха (началото на 19 в. – ок. 1860) – легендарният български бунтовник събира дружина от отбор юнаци и продължава делото. Брани той населението около 12 години. Лятно време се движил из Средногорието, а зимно – из Одринският вилает. Бил е голям юнак и боец, не се страхувал да влиза в бой и с редовна турска войска. В едно сражение, от 200 низами, останали живи само 60 и от тогава аскера започнал да говори, че Дончо войвода куршум не го лови и сабя – го не сече. Обирал той златото на богаташите и го раздавал на бедните българи, чичо е на революционера Тодор Каблешков. Водил е жена, сестра на бащата на революционера.[8][29]
  • Драгой войвода (неизв. – 1862) – закрилник на овчарите от Копривщица, действа в Панагюрище и околните селища. Убежище му е усойната гора на връх „Климаш“ и местността „Златьовица“.[21]
  • Димитър Стоев Векилов (1856 – 1890) – четник в четата на Христо Ботев и участник в Българското опълчение. Брат е на Евлампия Векилова.[30][31][32]
  • Иван Раков (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака [33]
  • Кунчо стар хайдутин (неизв.) – роден в Копривщица или Карлово, върлувал из Средна гора и Стара планина. Нападнал някой си Назъра, спасил от погански ръце сестра си и отмъстил за смъртта на сина си.[22]
  • Мангър войвода (неизв.) – движил се с малка дружинка из Копривщенско, защитник на населението.[8]
  • Матея Лудов (около 1800 – неизв.) – комита в Средна гора и Стара планина, Одринско и Беломорието. Заловен от турците около 1843 г. бил осъден на вечни окови и хвърлен в Пловдивския затвор. При пренасяне на греди за поправка на мост над река Марица, където е познат от съгражданина си чорбаджи Стоян Чалъков и по негова молба отправена към пловдивския мютесарифин е помилван и освободен. След това дирите му се губят.[22]
  • Михаил Герджиков войвода (1887 – 1947) – ратник за свобода на останалите поробени братя след освободителната война. Движи се с четата си главно из Одринско, Тракия и Македония. През голямото Одринско въстание, едва 27 годишен, той командва 20 000 въстаници. В Балканската война 1912 – 1913 година участва с голяма самостоятелна чета и подпомага твърде много действията на българската армия. Само за бойни отличия е произведен в чин капитан от армията и награден е с ордени.[34][8]
  • Найден Василев, Недялко Григоров, Спас Ненов и Филип Петров – четници в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.[35]
  • Петко Янтахта – байрактар на Дончо войвода[36]
  • Ралчо войвода (мустакатият) (неизв.) – движил се е из Средногорието и Пловдивското поле.[8]
  • Стефан Д. Векилов (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията на два пъти[37]
  • Сава (Спас) Иванов Абрашев (1837 – 1879) – лекар, участник в Априлското въстание. Член е на Привременното българско началство в Първата българска легия в Белград.[38]
  • Стоян войвода (неизв.) – за него се знае от една местна песен.[22]
  • Стоянка хайдутка (неизв.) – за нея се знае от стара хайдушка песен от Копривщица. Дебрите на Средна гора са били нейно убежище.[22]
  • Христо П. Зжингов (неизв.) – секретар на войвода и четник из Битолско, Кичевско и други места. Работи около 10 години за свободата на Македония преди и по време Балканската война.[8]
  • Хлътьо Страшника (наизв.) – хайдутин в Средна гора и изглежда е близък пра родител на Георги Бенковски.[39]
  • Хаджи Михал (неизв.) – храбър водач от гръцката революция от 1821 г., загинал при освобождението на о. Крит.[28]
  • Хр. Петров (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[40]

Бележити копривщенци по списъка на Борис ПулековРедактиране

Копривщенци упоменати по категории от Борис Пулеков в неговият „Туристико-исторически водач за град Копривщица“.[8][41]

Борис Лулчев Пулеков е български журналист, илюстратор и картограф. Внук е на Христо Пулеков – възрожденски учител, композитор, преводач и църковен деятел, участник в Априлското въстание. Тримата заедно с професор д-р. архимандрит Евтимий Сапунджиев са първите историографи на град Копривщица.

А само преди един човешки живот се казва, от тук са поемали дъллъг път тежки кервани, коли или са тръгвали мъдри джелепи със стадата си – надолу, към Тракия, към Анадолука. Пари са играли в кожените кесии, поясите са пращели от лири и смехът никога не слизал от здравите, румени лица на момите.

И днес – всичко това сякаш не е било.

Пустош е простряла тъмните си крила над необитаваните домове, над пречупените позеленели покриви, над тесните и криви улички.

…И все пак не всичко е умряло. Цветан Минков, Вместо предговор.

Преди ОсвобождениетоРедактиране

  1. Рашко х. Стойчев – медицински фелдшер, копривщенски съзаклятник и въстаник през 1876 г. Дал план и форма на черешовите топове и бил пръв инструктор при тях. В неговата къща е решено да се вдигне въстанието на 20 април 1876 г.
  2. Стоян Чалъков – голям търговец и благодетел, ръководил тайно организирането на въоръжено въстание против турската държава от цялото поробено християнско население заедно със сърби и гърци.
  3. Лулчо и Гена Стефлекови – благодетели и черковни дарители, ктитори на Рилския манастир. Нарисувани са там в черквата на стените, наред със светиите.
  4. Петко и Рада Доганови – също като Стефлекови.
  5. Тодор Доганов – също като Стефлекови.
  6. Стойчо Каравелов – баща на Л. Каравелов, също като Стефлекови.
  7. Георги Попгруев (1832 – 1899) – представител в Църковно-народния събор, председател на дружество „Читалище“ и „Македонска дружина“ в Цариград, Екзархийски секретар, придружил първия Български Екзарх в заточението му. Висш съдебен магистрат в Източна Румелия и Съединена България.
  8. Гаврил Моровенов – общественик, виден борец за църковна свобода.
  9. Найден Кръстевич – чорбаджия, преселник в Одрин и виден дарител на просветата там.
  10. Цоко Д. Каблешков – енергичен първенец и благодетел в Пловдив.
  11. Андон Кесяков – хаджия, дългогодишен учител в Търново, Ески-Джумая, Силистра и пр.
  12. Костадин Геров – учител в Пловдив и в София.
  13. Нешо Теодорович Чалъков – чорбаджия, общественик и благодетел. Неговата дъщеря е майка на бившия министър Ив. Евст. Гешев.
  14. Тодор Мирчов – известен народен и църковен благодетел. Помагал с големи суми да се строят черкви, училища, чешми и др. Обличал с дрехи бедните ученици всяка зима.
  15. Найден Брайкович – Голомяхов – санитарен турски офицер, преследван и пратен на заточение, поради патриотичната му картина „Цар Иван Шишман“ от 1865 г.
  16. Тодор Ив. Доросиев – учител в Копривщица.
  17. Атанас Кесяков – учител в Копривщица.
  18. Никола Тороманов – учител в родния град.
  19. Тодор Бенев – интелигентен момък, учител в Копривщица.
  20. Ненчо Марков – учител, по-късно свещеник в града.
  21. Харитина Мильова – учителка в родния си град Копривщица.
  22. Груйо Генчов – учител.
  23. Тодор Л. Малеев – учител.
  24. Христо Попмарков – учител, съчинявал и печатал учебници.
  25. Иванчо х. Христов – съзаклятник при Левски, училищен настоятел и общественик.
  26. Лука Искров – учител и общественик.
  27. Тодор Бучков – учител и свещеник.
  28. Тодор Табаков – учител и общественик.
  29. Груйо Н. Манев – учител и църковен псалт.
  30. Нешо Манев – учител и общественик.
  31. Тодор Минчов – учител.
  32. Атанас х. Славчев – учител и църковен псалт.
  33. Рашко Петров – доктор по медицина, работил в Пловдив през 1866 г.
  34. В. Марков – медицински лекар в Копривщица.
  35. Илия Каблешков – бегликчия в Бяла Черква, построил 1835 г. училище със свои средства в същия град.
  36. Трифон Драгиев – съучастник в революционните борби от времето на Левски и народен благодетел.
  37. Атанас Узунов – копривщенец, преселен в Одрин, апостол революционер преди Освобождението и първия заместник на Левски след обесването му.

През следосвободителната епохаРедактиране

Професори, гимназиални и други учителиРедактиране

  1. Стоян К. Киркович – д-р, професор по вътрешна медицина, бивш ректор на университета, бивш член и председател на Върховния медицински съвет, главен редактор на „Медицинско списание“.
  2. Иван В. Сарджилиев – професор в държавния университет. Редовен член държавния институт по философия в Лондон и Белград.
  3. Лука П. Въжаров – бивш инспектор в Министерството на просветата.
  4. Лука Доросиев – бивш инспектор и началник на първоначалното образование в Министерството на просветата. Писал статии по педагогически и административни въпроси. Завещал библиотеката си на копривщенското читалище.
  5. Драгия Делирадев – д-р, бивш началник отделение в Министерството на просветата. Голям дарител на същото министерство.
  6. Ст. Ал. Найденович – асистент в университета.
  7. Геро Пеев – Плачков – бивш подначалник в Министерството на просветата и директор на ХІ софийска прогимназия. Превел от немски „Флорентински нощи“ и „От Мюнхен до Генуа“ от Х. Хайне.
  8. Лука Ослеков – бивш гимназиален директор и училищен инспектор, географ и автор на голямото и обширно историческо, географско, етнографско и стопанско описание на гр. Копривщица, поместено в сборника „Копривщица“ І и ІІ част. Съчинявал и печатал множество книги по специалността си.
  9. Кръстьо Радомиров – гимназиален учител по чежди езици в София.
  10. Драгия Тумангелов – музикант и композитор (специализирал в Германия), преподавател във Военната гимназия. Организатор и диригент на най-големия смесен хор в България от 800 души. Диригент и на юнкерския хор.
  11. Владимир Тодоров – Хиндалов – турколог, преподавател във Военното училище. Автор на книгите „Народни движения и възстания от предосвободителната епоха, според турски официални документи“ и „Видинското въстание през 1850 г., според турските официални документи“.
  12. Анд. Т. Чипев – д-р по философия, написал и напечатил на немски философска научна статия 1930 г.
  13. Иванка Чипева – д-р по история на изкуствата.
  14. Малея Малеева – бивш учител в София.
  15. Славчо Кесяков – бивш учител в София.
  16. Динчо Гугов – бивш гимназиален учител, съчинявал и печатал учебници в Пловдив.
  17. Харетина Пеева – Плачкова – академик, литератор.
  18. Христо М. Данов – д-р, археолог, завеждащ отдел при Народния археологически музей в София.
  19. Атанас Прахов – бивш гимназиален учител в Пловдив.
  20. Харитина Г. Пеева – академик по Славянска филология.
  21. Тодор Малеев – гимназиален учител в Пловив.
  22. Ненчо Марков – свещеник, гимназиален учител.
  23. Ненчо Козинаров – бивш учител в Копривщица.
  24. Петко Сейреков – бивш учител в Копривщица.
  25. Парашкева Босилкова – Станимирова – гимназиална учителка.
  26. Вельо Мандулов – бивш учител, читалищен деец и общественик в Копривщица.
  27. Георги Узунов – бивш учител, свещеник и общественик в Копривщица.
  28. М. Дилсизов – свещеник, бивш учител в Копривщица.
  29. Димитър Събев – бивш учител и кмет в Копривщица.
  30. Христо Дрехаров – бивш учител и член на учебния комитет при Министерството на Народното Просвещение. Съчинявал и печатал учебници.
  31. Иван Десев – гимназиален учител в София.
  32. Славчо Бозов – бивш учител в Копривщица.
  33. Недялка Бозова – бивша учителка в Копривщица.
  34. Елена Табакова – Баркаш – бивша учителка.
  35. Десьо Десев – бивш учител в гр. Клисура.
  36. Гаврил Душков Бойдашеков – учител
  37. Славчо Кацаров – бивш прогимназиален учител и общественик. Незаменим в работата си.
  38. Тана Загорчинова – Маврудиева – бивша учителка
  39. Стоян Васев – учител в Духовната семинария в София.
  40. Радка Брайкова – учителка.
  41. Мария Дебелянова – Григорова – учителка в Самоков.
  42. Георги Доросиев – бивш учител.
  43. Тодор Бояджиев – бивш учител и домакин на Военното училище – София.
  44. Никола Радомиров – учител, художник в Панагюрище.
  45. Лучка Малеева – учителка художничка в Пловдив.
  46. Панка Малеева – учителка в Панагюрище.
  47. Евдокия Гугува – Чолакова – академична учителка по музика.
  48. Ан. Ст. Каблешкова – академична учителка по музика.
  49. Панка Т. Малеева – прогимназиална учителка в Пловдив.
  50. Мария Нейкова – учитлека.
  51. Стоянка Малеева – учитлека.
  52. Гинка Панайотова – майор Янкова – прогимназиална учителка в София.
  53. Марийка Димчева – гимназиална учителка в Карнобат.
  54. Недялка Говедарова – учителка в Пловдив.
  55. Пенка Г. Тумангелова – гимназиална учителка в Пловдив.
  56. Лучка Г. Тумангелова – учитлека.
  57. Кирил Г. Тумангелов – учител.
  58. Дамян Брайков – учител по музика в Копривщенската гимназия и диригент на духовия и струнен оркестър.
  59. Вера Маркова – бивша учителка.
  60. Невена Биволарова – Доганова – учителка в София.
  61. Анка Саханекова – учителка в Копривщица.
  62. Мара М. Пеева – Филипова – гимназиална учителка в Стара Загора.
  63. Михаила М. Пеева – гимназиална учителка в София.
  64. Найден Бозов – бивш гимназиален учител в София.
  65. Зорница Василева – Копринарова – гимназиална учителка и голяма обществена деятелка в Пазарджик.
  66. Райна Вранева – учителка в София.
  67. Христо Вълков – бивш гимназиален учител.
  68. Т. Вълкова – гимназиална учителка.
  69. Геновенка Г. Тороманова – певица (музикална консерватория в Париж).
  70. Христо Р. Цървулджиев – бивш учител.
  71. Анка Христова – д-р Петрова – юристка.
  72. Христо Бакърджиев – гимназиален учител в София.
  73. Верка Иванова Дебелянова – висша социална школа в София.
  74. Тодорка К. Кантарджиева – гимназиална учителка.
  75. Марийка Кесякова – бивша учителка и дарителка на Българската Академия на науките.
  76. Христина Н. Бенева – учителка в Софийската Търговска гимназия.
  77. Никола Сиреков – гимназиален учител в Копривщица.
  78. Мария Панайотова – гимназиална учителка в Плевен.
  79. Здравка Панайотова – гимназиална учителка в Горна Оряховица.
  80. Мария Маркова – учителка в София.
  81. Бонка Златарева – учителка във Френския колеж в Пловдив.
  82. Ел. Госбарова – учителка в Пловдив.
  83. Филип Палавеев – учител в Копривщица.
  84. Тодора В. Саржилиева – учителка в София.
  85. Васил Дебелянов – бивш учител.
  86. Нешка Лютова – учителка в Копривщица.
  87. Анка Каблешкова – учителка в Пловдив.
  88. Ст. Сапунджиев – главен учител в Пловдив.
  89. Сапунджиева – учителка в Пловдив.
  90. Георги Герджиков – главен учител в Пловдив.
  91. Ал. Алексиев – учител в Образцова прогимназия – Пловдив.
  92. Владимир Мандулов – прогимназиален директор в Пловдив.
  93. Налбантова – главна учителка в Пловдив.
  94. Радка Дебелянова – учителка в София.
  95. М. Дебелянова – Джейкова – учителка.
  96. Катя Г. Кацарова – оперна артистка (Виенска консерватория) в София и солистка на хора на българските учителки.
  97. Марийка Т. Алексиева – учителка в с. Чардак.
  98. Надежда Алексиева – Попова – учителка.
  99. Елисавета Дебелянова – учителка в София.
  100. Събева – учителка в с. Душанци.
  101. Атанас Герасимов – прогимназиален директор.
  102. Мария Ценова – учителка.
  103. Христина В. Христова – прогимназиална учителка в Софийско.
  104. Мария Л. Цанкова – прогимназиална учителка.
  105. Невена Василева – прогимназиална учителка.
  106. П. Каравелова – прогимназиална учителка в Копривщица.
  107. Надежда П. Бояджиева – учителка.
  108. Пенка Драгийска– учителка в с. Стряма, Пловдивско.
  109. Мина Н. Лятова – учителка в с. Дюлево, Пловдивско.
  110. Райна Стоянова – учителка в с. Панчарево.
  111. Стефания Иванова Загорчинова – учителка по килимарство.
  112. Мария Иванова Загорчинова – учителка по килимарство.
  113. Пенка Доросиева – учителка в с. Княжево.
  114. Милка Иванова Дебелянова – учителка.
  115. Надежда Илиева Будинова – главна учителка.
  116. Мария Пеева – учителка.
  117. Мика Бончева – учителка в Копривщица.
  118. Койчо Дебелянов – прогимназиален директор в с. Мало Бучино, Софийско.
  119. Пенка Тороманова – учителка в Копривщица.
  120. Мария Каравелова – учителка.
  121. Катя Радомирова – учителка.
  122. Дончо Г. Карагьозов – основен учител.
  123. Цветанка Иванова Дебелянова – учителка.
  124. Вел. Д. Цицелкова – Панайотова – учителка в училище „Бенковски“ – София.
  125. Мария Пейчева – учителка в София.
  126. Мара Пеева – Маврудиева – бивша учителка.
  127. М. Станьова Маврудиева – учителка в Голямо Конаре.
  128. Мария Каблешкова – Бояджиева – учителка в Златица.
  129. Харетина Чолакова – Трашлиева – учителка в Бургас.
  130. Райна Петрова – учителка в София (у-ще „Априлов“).
  131. Елена В. Саржилиева – Арнаудова – академик по естествени науки.
  132. Пепа Каравелова – Хаджиева – учителка.
  133. Любомир Н. Бучков – юрист и журналист.
  134. Мара Басмаджиева – Бабулкова – учителка в София.

Артисти, писатели, поети и художнициРедактиране

  1. Мария Тороманова – бивша артистка от Народния театър – София.
  2. Пенка Тороманова – Радева – професор, артистка от Народната Опера в София и преподавател в Музикалната Академия.
  3. Лука Ослеков – писател, историк и георгаф.
  4. Мария х. Бонева – оперна артистка в София.
  5. Бончо х. Бонев – писател.
  6. Ник. Герджиков – бивш актьор в Пловдивския градски театър.
  7. Никола Гаврилов Кантарджиев – голям пианист и диригент.
  8. Никола Радомиров – художник – пейзажист и живописец. Направил 10 самостоятелни изложби.
  9. Лучка Малеева – художничка – скулптурка. Участвала в много художествени изложби.
  10. Дора Пеева – Плачкова – художничка.
  11. Борис Лулчев Пулеков – художник – график и жудожник – мулажист в Медецинския факултет.

Общественици и политициРедактиране

  1. Тодор Искров Кесяков – първият български министър на правосъдието в Източна Румелия.
  2. Георги Вълкович – д-р, първият български министър на търговията в Източна Румелия.

Копривщенски зетьове – министриРедактиране

  1. Тодор Тодоров – бивш министър-председател.
  2. Тодор Радев – генерал, бивш министър на правосъдието.
  3. Н. П. Николаев – д-р, министър на вътрешните работи.

Дипломати и придворниРедактиране

  1. Лука Моровенов – бивш съветник на Княз Батемберг и на Цар Фердинанд. Голям дарител на „Червения кръст“.
  2. Павел Груев – съветник на Н. В. Цар Борис ІІІ.
  3. Мария Петрова – Чомакова – придворна дама на Н. В. Княгина Евдокия.
  4. Петър Нейков – д-р, пълномощен министър в Будапеща.
  5. Богдан Кесяков – д-р, легационен съветник. Написал книгата „Принос към дипломатическата история на България“ в 4 тома.
  6. Анд. Нейков – д-р, о.з., майор, бивш флигел-адютант на Българския цар – Борис ІІІ и аташе по печата в Прага.
  7. Стефан Станимиров – д-р, аташе при външното министерство.

Висши и други военниРедактиране

  1. Илия Раев – генерал от пехотата, голям боец през Европейската война. Копривщенин.
  2. Иван Делчев – генерал, военен съдия.
  3. Атанас Христов – генерал от генералния щаб, артилерист, бивш Генерал – Адютант на Цар Борис ІІІ. Редактор на Военно – Историческата комисия, професор във Военната академия. Автор на военно – историческите трудове.
  4. Станьо Топалов – генерал от генералния щаб, пехотинец.
  5. Михаил Иванов – генерал, пехотинец.
  6. Никола Каблешков – генерал, героят артилерист от Одрин (1913) и Дойранската епопея – 1918 г. Много уважаван от англичаните, заради големите му бойни качества. Голям Общественик.
  7. Илия Каблешков – генерал от генералния щаб, обществен и спортен деятел.
  8. Босилков – генерал, кавалерист.
  9. Н. Жилков – генерал, инспектор на конницата.
  10. Лука Бозов – полковник, пехотинец, началник на школата за запасни подпоручици.
  11. Тодор Главчев – полковник, началник военния конезавод „Божурище“.
  12. Млъчков – полковник, пехотинец.
  13. Петко Попстоянов – полковник, участник в Освободителната война, автор на първото българско съчинение по военна организация и др.
  14. Петко Христов – полковник, пехотинец
  15. Пейо Старибратов – полковник, командир на инженерен полк.
  16. Стоян Рашков – о.з., полковник артилерист, герой от Дойранската епопея – 1918 г.
  17. Стойчо Рашков – о.з., полковник, артилерист.
  18. Стоянов – о.з., полковник, пехотинец.
  19. Ст. Попович – о.з., полковник, пехотинец.
  20. Иван Д. Цицелков – полковник.
  21. Илия В. Саржилиев – о.з., полковник от инженерните войски. Следвал като военен степидиант в Брюксел – военно инженерство. Боец от фронта от Балканската и Европейските войни
  22. Петко Г. Сапунджиев – о.з., полковник в Пловдив.
  23. Стоян Иванов Тороманов – о.з., полковник, пехотинец.
  24. Нягулов – о.з., полковник, пехотинец.
  25. Стоян Жилков – о.з., полковник, артилерист.
  26. Коста Карагьозов – о.з., полковник, артилерист.
  27. Цанко Бозов – о.з., полковник, пионер.
  28. Асен Д. Тосунов – подполковник, във военното министерство.
  29. Цветан Цаков – о.з., подполковник, пионер.
  30. Чипев – о.з. подполковник, кавалерист.
  31. Павел Лютов – о.з. подполковник, пехотинец.
  32. Брайков – о.з., подполковник, пехотинец.
  33. Дрехаров – д-р, подполковник, командир на артилерийски полк.
  34. Хр. Н. Тъпчилещов – о.з., директор на д-во „Сингер“.
  35. Панчо С. Чернев – о.з., подполковник, пехотинец.
  36. Панчо Бозов – о.з., майор, пионер.
  37. Цанчо Дрехаров – о.з. майор, артилерист.
  38. Н. Азманов – о.з., майор, пехотинец.
  39. Борис Стоянов – майор, пехотинец.
  40. П. Загорчинов – о.з., майор.
  41. Георги Тумангелов – майор, пехотинец.
  42. Георги В. Сарджилиев – д-р, майор, кавалерист. През 1912 – 13 г. взел участие в Балканската война при обсадата на Одрин.
  43. Б. Ст. Попович – майор, пехотинец.
  44. Лука Главчев – майор, артилерист.
  45. Л. Доросиев – о.з., майор, артилерист.
  46. Лука Малеев – о.з., майор, артилерист, бивш адютант на главнокомандващия през 1918 г. Автор на книгата „Лудендорф клевети“.
  47. Иван В. Сиреков – о.з., пехотинец.
  48. Асен Ст. Тороманов – капитан.
  49. Тодор Алексиев – о.з., капитан, пехотинец.
  50. Костадин Д. Драгийски – капитан, авиатор в Пловдив.
  51. Цицелков – мичман от флота.
  52. Шушулов – капитан, пехотинец.
  53. Тодор Л. Крадлеков – о.з., капитан.
  54. Рошавелов – капитан, от генералния щаб, пехотинец.
  55. Иван Рашков – о.з., капитан, артилерист.
  56. Борис Млъчков – о.з., капитан, пехотинец.
  57. Михаил Гугов – о.з. капитан, съдия.
  58. Цанчо Дебелянов – о.з., капитан, пехотинец.
  59. Любен Каравелов – поручик, гвардеец.
  60. Лука Личев – о.з., поручик, пехотинец.
  61. Тодор Христов Пеев – поручик, кавалерист.
  62. Нешо Илиев – о.з., поручик, пехотинец.
  63. Иван К. Кереков – о.з., поручик, пехотинец.
  64. Дрехаров – поручик, пехотинец.
  65. Зарко Манолов – поручик, авиатор.
  66. Кацаров – поручик, кавалерист.
  67. Гаврил Рашков – о.з., поручик, пехотинец.
  68. Димитър Ст. Маврудиев – поручик, пехотинец
  69. Недко Рашков – о.з., поручик, пехотинец.
  70. Апостол Владимиров – поручик, понтонер в Никопол.
  71. Васил Палавеев – поручик, пехотинец.
  72. Владимир Христов – подпоручик, авиатор.
  73. Павел Гугов – о.з., подпоручик, пехотинец
  74. Георги Загорчинов – о.з., подпоручик, пехотинец
  75. Веселин Шабанов – о.з., подпоручик, артилерист.
  76. Васил Сивриев – подпоручик, пехотинец 30-ти пехотен полк – Симеоновград.
  77. Александър Стоянов – подпоручик.

Копривщенци, загинали през Балканските и Първата световна войниРедактиране

Офицери
  1. Полковник Гаврил Кантарджиев – загинал геройски за отечеството, в бой през Европейската война – в Добруджа.
  2. Полковник Тодор С. Палавеев – загинал в бой през Европейската война.
  3. Полковник Михаил Пеев – Плачков – кавелерист, доблестен офицер, загинал в Балканската война.
  4. Майор Владимир Пеев – Плачков – пехотинец, загинал славно за родината, в бой през Балканската война.
  5. Майор Атанас Пеев – Плачков – от Генералния щаб, пехотинец (трети брат), загинал геройски в бой през Европейската война в Македония.
  6. Майор Яким Кесяков – артилерист, загинал за Родината през Балканската война при Радовиш.
  7. Капитан Ст. Душков – загинал за свободата на брата – роб.
  8. Поручик Динчо Дебелянов – пехотинец, загинал геройски за Отечеството, в бой с англичаните през Европейската война – в долината на р. Струма.
  9. Поручик о.з. Иван Михалев Маджаров – загинал в бой през Балканската война.
  10. Поручик Лука Тумангелов – загинал за родината през Европейската война – в Македония.
  11. Поручик Станьо Найденов – загинал в бой с румънците през Европейската война.
  12. Поручик Иван Илиев Кацаров – пехотинец, загинал в Европейската война.
  13. Поручик Антон Каблешков – кавалерист храбрец, загинал геройски в бой с турците през Балканската война в Тракия.
  14. Подпоручик Н. Радомиров – загинал храбро в сражение в Европейската война.
  15. Подпоручик Андон Бойков – загинал за Родината през Европейската война в Македония.
  16. Подпоручик Недельо Козинаров – загинал в бой през Европейската война.
  17. Подпоручик Борис Динчов – загинал в бой през Европейската война.
  18. Подпоручик Кунчо Драгиев Драгийски – загинал в бой през Европейската война при Велес.
Подофицери
  1. Кръстьо Петков – 1913 г.
  2. Драгоя Будаков – 1912 г.
  3. Кунчо Д. Панчов – 1915 г.
  4. Рашко Вакарелов – 1913 г.
  5. Павел Т. Главчев – 1913 г.
  6. Павел Ц. Бозов – 1916 г.
  7. Стойчо К. Гърнев – 1916 г.
  8. Иван Н. Пиринджиев – 1916 г.
  9. Генчо Дапков – 1912 г.
  10. Дончо Тороманов – 1912 г.
  11. Гаврил Д. Ревов – 1916 г.
  12. Петко Мерджанов – 1912 г.
  13. Димитър Паничаров – 1916 г.
  14. Петкьо Гьотлиев – 1916 г.
  15. Георги Царвулджиев – 1915 г.
  16. Георги Д. Панеков – 1918 г.
  17. Петко Младенов – 1915 г.
  18. Ненчо Н. Косьов – 1916 г.
  19. Найден Петков – 1916 г.
Редници
  1. Генчо П. Стрелков – 1912 г.
  2. Христо Кофарджиев – 1916 г.
  3. Христо Г. Панчаров – 1916 г.
  4. Тодор Д. Чорапчиев – 1916 г.
  5. Андон Г.Терзиев – 1918 г.
  6. Павел Н. Бербетов – 1912 г.
  7. Ланко М. Карамунчев – 1913 г.
  8. Рашко Гайтанеков – 1916 г.
  9. Илия П. Василев – 1913 г.
  10. Дончо П. Василев – 1913 г.
  11. Никола П. Врабеков – 1916 г.
  12. Рашко Хр. Добреков – 1913 г.
  13. Матея Р. Немиркин – 1916 г.
  14. Рашко Д. Стипчеков – 1918 г.
  15. Гаврил Стипчеков – 1917 г.
  16. Павел Сим. Нинов – 1916 г.
  17. Филип Р. Хейников – 1917 г.
  18. Тодор Кр. Райков – 1913 г.
  19. Дончо Ив. Воденичаров – 1916 г.
  20. Иван Радоев – 1916 г.
  21. Цанчо Н. Калканов – 1912 г.
  22. Сабо П. Стайков – 1916 г.
  23. Дело Н. Самодивеков – 1916 г.
  24. Петър Н. Геов – 1912 г.
  25. Генчо П. Мрънков – 1913 г.
  26. Динчо П. Мрънков – 1916 г.
  27. Георги Р. Златарев – 1917 г.
  28. Димитър С. Тороманов – 1913 г.
  29. Атанас Н. Райков – 1917 г.
  30. Славчо С. Банчев – 1912 г.
  31. Груйо Т. Тороманов – 1912 г.
  32. Иван Т. Тороманов – 1917 г.
  33. Вельо Хр. Калев – 1918 г.
  34. Панчо Хр. Тороманов – 1913 г.
  35. Георги Л. Табаков – 1913 г.
  36. Дончо Г. Дончев – 1913 г.
  37. Димитър Н. Налбантов – 1913 г.
  38. Иван Н. Орашъков – 1912 г.
  39. Стойко Н. Орашъков – 1915 г.
  40. Нанчо Ив. Златаров – 1915 г.
  41. Нойо К. Джоголанов – 1915 г.
  42. Енчо К. Пандуров – 1913 г.
  43. Салчо П. Азманов – 1913 г.
  44. Памел М. Тънкикожов – 1918 г.
  45. Груйо Н. Палавеев – 1918 г.
  46. Брайко Н. Киндеков – 1912 г.
  47. Тончо П. Козлеков – 1916 г.
  48. Нетко П. Младенов – 1915 г.
  49. Тодор П. Бурносузов – 1916 г.
  50. Славчо Р. Радомиров – 1918 г.
  51. Сабо Стан. Воденичаров – 1916 г.
  52. Георги Томев – 1917 г.
  53. Лулчо х. Г. Кесяков – 1917 г.
  54. Александър Д. Бернусунов – 1912 г.
  55. Кунчо Ив. Сапунджиев – 1916 г.
  56. Гаврил Ил. Татарлиев – 1915 г.
  57. Илия Р. Герасимов – 1915 г.
  58. Йовко Ив. Главчев – 1918 г.
  59. Станьо Ст. Воденичаров – 1915 г.
  60. Гаврил Ст. Воденичаров – 1918 г.
  61. Димо Н. Ревов – 1912 г.
  62. Нешо К. Юруков – 1913 г.
  63. Георги Н. Банчев – 1916 г.
  64. Найден Н. Стефлеков – 1915 г.
  65. Матея Н. Новаков – 1918 г.
  66. Банчо Н. Тодоров – 1913 г.
  67. Панчо Н. Дюлгяров – 1916 г.
  68. Никола Н. Дюлгяров – 1916 г.
  69. Матея Ив. Паралеев – 1915 г.
  70. Пейо Сим. Нинов – 1916 г.
  71. Найден Н. Бозов – 1916 г.
  72. Тодор П. Гърмидолов – 1913 г.
  73. Петко Р. Кълев – 1913 г.
  74. Найден С. Новаков – 1912 г.
  75. Петър Сп. Петров – 1912 г.
  76. Гаврил Т. Киндеков – 1912 г.
  77. Павел Ц. Фурнаджиев – 1916 г.
  78. Петър К. Златаров – 1915 г.
  79. Атанас Г. Каменаров – 1918 г.
  80. Вельо Г. Димитров – 1917 г.
  81. Стоян Г. Белайков – 1915 г.
  82. Стоян Д. Толинов – 1918 г.
  83. Кунчо Ив. Фитлеков – 1918 г.
  84. Петко Хр. Доганов – 1913 г.
  85. Груйо Станьов – 1916 г.
  86. Недко Р. Паничаров – 1913 г.
  87. Алекса П. Кесяков – 1918 г.
  88. Иван П. Динчев – 1913 г.
  89. Лулчо Ц. Биволаров – 1915 г.
  90. Рашко Г. Каменаров – 1913 г.
  91. Петър П. Младенов – 1916 г.
  92. Цвятко Т. Вълчинов – 1912 г.
  93. Луко Т. Вълчинов – 1916 г.
  94. Илия Ц. Дрехаров – 1916 г.
  95. Найден Н. Лалов – 1917 г.
  96. Ганчо В. Врачов – 1916 г.
  97. Павел Г. Гайтанеков – 1915 г.
  98. Найден Ив. Лалов – 1917 г.
  99. Павел Сп. Тороманов – 1915 г.
  100. Лулчо Рал. Пеев – 1918 г.
  101. Лулчо Вел. Вътев – 1918 г.
  102. Вельо К. Мангъров – 1917 г.
  103. Гаврил Ст. Кунчев – 1913 г.
  104. Сабо Г. Тиханеков – 1917 г.
  105. Тодор Д. Дуплеков – 1915 г.
  106. Пейо Хр. Пеев – 1912 г.
  107. Цанчо П. Въжаров – 1915 г.
  108. Тодор Искр. Йончев – 1917 г.
  109. Илия Н. Косьов – 1912 г.
  110. Иван Т. Юруков – 1915 г.
  111. Бенко М. Битолов – 1916 г.
  112. Луко Р. Скоклеков – 1918 г.
  113. Кръстьо Ф. Белайков – 1918 г.

Копривщенски журналистиРедактиране

  1. „Бачко“ – псевдоним на редактора на местния копривщенски вестник „Тръба“, излизащ преди Освобождението, който се е списвал на ръка.
  2. Г. Кереков – началник българската телеграфна агенция.
  3. Лука Говедаров – дългогодишен журналист, главен редактор на в. „Юг“ в Пловдив. Автор на пиесата „Война и хора“.
  4. Спас Икономов – дългогодишен журналист.
  5. Борис П. Пулеков – дългогодишен сътрудник на няколко вестници и списания.
  6. Иван Ив. Джартазанов – бивш редактор на в. „Средногорие“.
  7. Христо Басмаджиев – репортер във в. „Слово“.
  8. Атанас Ценов – млад журналист, участва във вестници и списания.
  9. Никола Каменаров – д-р, редактор – стопанин на в. „Ктопанска просвета“ и съредактор на списание „Стопанска мисъл“, орган на дружеството на икономистите-академици.
  10. Стоян Нейков – уредник във в. „Заря“.

Копривщенски лекариРедактиране

  1. Стоян Доганов – доктор във Виена и София.
  2. Доганов – доктор в Русе.
  3. Стоян Киркович – професор, доктор в София.
  4. Иван Кесяков – доктор в Пловдив и в София, бивш главен директор на Народното здраве. Дарител на БАН и секретар на д-во „Червен кръст“.
  5. Душков – Кесяков – доктор в София, голям приятел на средната класа. Бивш главен асистент при университетската пропедевтична вътрешна клиника. Написал и напечатил книги.
  6. Дойчо Шулев – доктор виден хирург в Александрия.
  7. Зъбол Каблешков – доктор в София.
  8. Пашмаганов – доктор в София.
  9. Душков – доктор в София. Ветеринар.
  10. Иван Н. Каблешков – доктор в Пловдив.
  11. Иван Малеев – доктор в София. Той е първият българин, който се е изкачил на най-високия връх в ЕвропаМонблан – 1909 г.
  12. Н. Млъчков – доктор в Бургас.
  13. Г. Н. Пранчов – доктор в Пловдив.
  14. Невена Вълкова – Моллова – доктор в София.
  15. Н. Драгиев – доктор в Пловдив. Ветеринар.
  16. Прахов – доктор в София. Ветеринар.
  17. Клисаров – доктор в Пловдив. Ветеринар.
  18. Чернев – доктор в Пловдив.
  19. Попстоянов – София.
  20. Посланеков – доктор в Искрец.
  21. Саханеков – доктор в Мездра.
  22. Койка Радомирава – доктор в София.
  23. Н. Райчинов – доктор в Пловдив.
  24. Иван Беловеждов – доктор в София.
  25. Христо Душков – доктор в София.
  26. П. Григорчев – доктор в София.
  27. Личев – доктор в Перник.
  28. Надежда Ст. Кантарджиева – Кожухарова – доктор в София.
  29. Татяна Кантарджиева – доктор в София. Зъболекар.
  30. Димитър Панайотов – хирург, управител на болницата в Карлово.
  31. Руска Бабулкова – Найденова – доктор в София. Зъболекар.
  32. Николай Цв. Цаков – доктор в с. Раковица, Кулско.
  33. Бор. Д. Дишлиев – доктор.
  34. Иван Р. Доросиев – доктор във Варна. Аптекар
  35. Лука Т. Бенев – доктор в Перник. Аптекар
  36. Нестор К. Тодоров – доктор в Цариград. Аптекар
  37. Гаврил Владимиров – доктор в Горна Оряховица.

Инженери и архитекти от КопривщицаРедактиране

  1. Андон Прахов – инженер, бивш началник отделение в министерството на железниците.
  2. Павел Прахов – машинен инженер във фабрика „Картел“.
  3. Лука Н. Бенев – електроинженер в София, главен представител на радио „Телефункен“.
  4. Георги Т. Бенев – електроинженер в София, главен представител на радио „Телефункен“.
  5. Димитър Кубин – машинен инженер, началник вагонното отделение при гара София.
  6. Стойчо Каравелов – инженер в София. Първият българин минен инженер и металург.
  7. Александър Г. Тумангелов – инженер в Пловдив.
  8. Кирил Крадлеков – инженер в Перник.
  9. Веселин Панайотов – инженер в София.
  10. Димитър Г. Золотович – инженер в трамвайното депо в София.
  11. Пленимир Ст. Попович – електро-инженер.
  12. П. Ст. Кантарджиев – архитект в София.
  13. Тодор Ст. Кантарджиев – инженер в София.
  14. Б. Пранчов – инженер в Пловдив.

Копривщенски съдииРедактиране

  1. Антон Каблешков – бивш прокурор и председател на отделение във Върховния касационен съд. Бивщ длгогодишен член и секретар на философско-обществения клон на БАН и неин дарител (фонд Антон С. Каблешков”). Бивш преподавател на държавния университет по облигационно гражданско и търговско право. Доблестен общественик.
  2. Стоян Вълков Каблешков – мирови съдия в Пловдив.
  3. Костадин Малеев – апелативен съдия.
  4. Доганов – апелативен съдия в Русе.
  5. Драгиев – бивш член в софийски окръжен съд.
  6. Тодор Цаков – апелативен съдия в Русе. Преводач на книги в областта на правото.
  7. П. Сапунджиев – бивш мирови съдия.
  8. Б. Чолаков – мирови съдия.
  9. Н. Малеев – бивш мирови съдия в София.
  10. Малеев – общински съдия в София.
  11. Л. Малеев – полицейски следовател в София.
  12. Господин Малеев – държавен юрисконсулт.
  13. Тодор Г. Тумангелов – мирови съдия.
  14. Нестор П. Лютов – мирови съдия.
  15. Лука Пулеков – нотариус.

Общественици, дарители, стопански и културни деятелиРедактиране

  1. Андон Драгийски – общественик и бивш финансов инспектор.
  2. Атанас Т. Алексиев – академик, географ в картографския институт – София.
  3. Д. Цицелков – директор на клона от БН. Банка – Пазарджик.
  4. Адам Нейчев – бивш народен представител, аптекар и общественик.
  5. Асен Д. Кацаров – д-р, спец. агроном, началник отделение при земеделската опитна станция в София. Бивш асистент при Агрономическия факултет.
  6. Борис П. Калъчев – академик по търговски науки (в Германия).
  7. Богдан П. Малеев – спортен деятел в „Юнак“ и „Ф.К.13“ , печелил награди и лавров венец от Софийско д-во „Юнак“ – 4 при големи състезания. Загинал за спорта.
  8. Братя Касърови – придворни книжари в София.
  9. Бойко Нешов – бивш Софийски пом. кмет. Голям дарител на д-во „Червен кръст“, подарил също къщата си в София на ул. Бенковска, струваща около 2 000 000 лв.
  10. Вельо Сираков – кооперативен деятел в София, член на управителния съвет на подуенската популярна банка, неин основател.
  11. Вельо Саржилиев – бивш помощник кмет на София и стар общественик.
  12. Величка Д. П. Иванова – общественичка в София.
  13. Васил Палавеев – кооперативен деятел в София и член в управителния съвет на Ючбунарската популярна банка.
  14. Велислав Ив. Кацаров – о.з. поручик – артилерист в Берковица. Председател на Популярна банка там и член на висшия съвет при съюза на Народните кооперативни банки. Бивш кмет на града. Като такъв построил електрическата юзина и халите. Голям общественик (братов син на генерал Д. Кацаров). Редактор на в. „Берковски новини“.
  15. Георги А. Шулев – общественик и български търговски представител в Александрия.
  16. Георги Д. Тосунов – чиновник в Ючбунарската Популярна Банка – София.
  17. Гарвил Рашков – завършил френски лицей в Цариград и право в Софийския университет. Стопански деятел и инспектор при застрахователно д-во „Балкан“.
  18. Георги Говедаров – голям общественик в Пловдив, народен представител от Пловдивско, председател на Парламентарната комисия по Министерството на Външните работи и пръв делегат на България в Международната Интерпарламентарна конференция. Дългогодишен публицист.
  19. Георги Михаелов Маджаров – общественик и бивш кмет на София.
  20. Георги Пройчев – директор при Българска Народна Банка.
  21. Гаврил Тумангелов – архиерейски наместник и общественик в Карлово.
  22. Георги Ст. Попович – агроном в Средногорието.
  23. Григор Сарджлиев – бивш семинарист, учител и после голям юрист и общественик.
  24. Георги Тороманов – дворцов чиновник.
  25. Гаврил Зайков – лесничей.
  26. Гаврил Б. Душков – началник на телеграфо-пощенска станция в София.
  27. Гаврил Хлътьов Кузманов – племенник на Георги Бенковски, кооперативен деятел в София и член-делегат в управителния съвет на Ючбунар популярна банка.
  28. Гроздьо П. Бозов – виден индустриалец и търговец – житар в Карнобат.
  29. Димитър Тороманов – общественик и дворцов чиновник в София.
  30. Дончо П. Пеев – инспектор при БЦЗ и Кооперативна Банка.
  31. А. Каблешков – бивш директор на Българската Централна Кооперативна Банка.
  32. Дончо Клисаров – бивш кмет на Копривщица и голям туристически деятел.
  33. Душко Цаков – общественик и бивш кмет на с. Райна княгиня.
  34. Дончо Палавеев – общественик и голям стопански деятел в София.
  35. Д. Раев – началник отделение при Дирекция на държавните дългове.
  36. Екатерина П. Каравелова – копривщенска снаха, жена на бившия министър-председател Петко Каравелов, голяма общественичка и ръководителка на много дружества и благотворителни начинания в София.
  37. Илия Брайков – общественик, бивш началник – клон Българска Народна Банка.
  38. Илия Стайков – спортен деятел и директор на „Английски феникс“ в София
  39. Иван К. Кереков – прокурист на Ипотекарна банка.
  40. Иван Личев – меценат и колекционер на скъпи картини и антични предмети. Секретар и основател на д-вото на „Приятели на изкуството“.
  41. Иван Нейков – индуструалец в Пловдив и фабрикант на барут и ловни материали.
  42. Иван Тодоров – общественик, кооперативен деятел и член от управителен съвет на Софийската популярна банка. Бивш многоуважаван кмет на гр. Ниш през Европейската война.
  43. Иван Палавеев – индустриалец в София.
  44. Иван Брайков Касъров – виден столичен търговец, придворен книжар и издател на сп. „Деница“ с редактор Иван Вазов.
  45. Йонко Кехайов – виден столичен адвокат.
  46. Илия Будинов – герой от Сливница, произведен за отличие в чин кандидат-офицер и награден с множество ордени. Основател на Доброволческата организация в България и дългогодишен редактор на в-к „Сливница“. Бивш окръжен инспектор на труда в Одрин.
  47. Иван Илиев Кацаров – брат на генерал Кацаров, бивш общественик, околийски началник и депутат в Берковица. Основател на ловното д-во там. Ловният дом в Берковица носи неговото име.
  48. Иван Т. Доросиев – бивш началник на централното сметководство на БДЖ., автор на книгата „Финансово изследване върху Българските държавни железнции“.
  49. Иван Я. Доросиев – притежател на мина в Австралия.
  50. Константин Янков Кереков – доктор по правото, (следвал в Германия), виден одрински гражданин. Представител на българите в Мезлиша, бивш кмет на град Одрин през 1912 – 1913 г.
  51. Константин Белчев – общественик, виден столичен адвокат и общински съветник.
  52. Кръстьо Балабанов – д-р, секретар на Италианската търговска камара в София.
  53. Кунчо Тодоров (капитан Кунчо) – виден търговец в Цариград, притежател на голямата гемия „Славен моряк“ (Джелайн-бахри). Дохождал в България да участва в Балканската и Европейската войни, произведен за отличие старши-подофицер и награден с кръст за храброст.
  54. Кръстю Бал. Маврудиев – в Пловдив, подофицер, през време на антигръцкото движение носи трикольорно знаме начело на манифестацията, която превзема гръцката черква в Пловдив и пада убит от гърците на вратата на черквата.
  55. Лука Т. Чипев – член от фирмата Т. Ф. Чипев, известен библиогност, книжар и издател.
  56. Лука Илиев Бенев – ловен деятел в Пловдив.
  57. Лука Доросиев – началник отделение в БДЖ и делегат на Българското параходно дружество.
  58. Личо Недков Каблешков – юрист в Пловдив.
  59. Лука Петров Жилков – инпектор БЦЗК. Банка.
  60. Лука Ц. Главчев – началник служба в БДЖ.
  61. Лука Доросиев – инспектор в БДЖ.
  62. Л. Лахтариев – индустриалец в с. Куртово Конаре (има фабрика за доматено пюре).
  63. М. Минчев – д-р, общественик и виден юрист в София.
  64. Матей П. Карамунчев – голям търговец – милионер в Сан Франциско.
  65. Нешо Личев– кмет на гр. Пешера.
  66. Никола Ф. Чипев – свещеник, учител и секретар на одринската митрополия. Архиерейски наместник и деец от Революционното движение в Македония. Брат е на известния книжар Т. Ф. Чипев.
  67. Никола Каменаров – д-р, началник отделение на М-вото на железниците.
  68. Н. Чипев– общественик и аптекар в Пловдив.
  69. Ненчо Бозов – голям туристически деятел и дългогодишен н-к служба при Софийската община.
  70. Нестор Бучков – общественик, виден софийски гражданин. Бивш финансов инспектор.
  71. Найден Малеев – общественик и юрист в София.
  72. Н. Драголов – пловдивски областен управител и голям общественик.
  73. Нешо Чипев – д-р, общественик и общински съветник в София.
  74. Найден Пранчов – общественик и публицист в Пловдив.
  75. Недко Белчев – общественик и индустриалец.
  76. Нестор Мандулов – свещеник и общественик в Пловдив.
  77. Невена Стоянова – Лулчева – копривщенска снаха, дългогодишна гимназиална учителка в София (II девическа гимназия) и незаменима специалистка по физическо възпитание. Много уважавана и обичана от своите колеги и ученички. Инициаторка на много благотворителни начинания в училищата. Наградена с дамския кръст – III степен.
  78. Никола Келчов – и синове големи индустриалци (мелничари) и земеделци в с. Кнежа.
  79. Нонка Т. Ф. Чипева – видна столична гражданка, съпруга на известния български книжар и издател Т. Ф. Чипев, правела много благодеяния и дарения.
  80. Никола Иванов Тороманов – лесничей.
  81. Николай Минчев – дългогодишен кмет на Българската община в Цариград.
  82. П. Радомиров – агроном.
  83. П. Райчинов – агроном.
  84. Петко Беловеждов – общественик, търговски деятел и книжар в Пловдив.
  85. Панчо Радомиров – общественик и бивш главен инспектор в БЦ Кооп. Банка.
  86. Петко Будинов – общественик в град Копривщица и музеен деятел.
  87. Рашко Куйлеков – общественик, бивш виден анадолски търговец и кмет на град Копривщица.
  88. Радка Иванова – Вис – обществена деятелка в Женева, основателка и председателка на д-во „България“ със седалище в Цюрих. Обучила децата и мъжа си на български език. Къщата си устроила по копривщенски.
  89. Р. Рашков – д-р, висш чиновник в Б. Н. Банка.
  90. Рашко Душков – голям стопански и занаятчийски деятел в София.
  91. Рашко Т. Чипев – общественик, търговски и спортен деятел в София.
  92. Станьо Сапунджиев – началник телеграфо-пощенска станция в София.
  93. Сергия х. Стоянов – виден търговец в Цариград, дългогодишен „устабашия“ на абаджийския еснаф там.
  94. Стоян Христов Киндеков – виден индустриалец, фабрикант на мебели в София.
  95. Славчо Ив. Карамунчев – предприемчив човек. При странструването си из света загива при катастрофата с големия параход Титаник.
  96. Св. Беловеждов – бивш легационен чиновник в Прага и Цариград.
  97. Стоян Пранчов – общественик в Пловдив.
  98. Смил Томов – бивш помощник кмет в София, голям банков и занаятчийски деятел. Председател на Софийската Популярна банка и член в управителния съвет на Съюза на Народните кооперативни Банки.
  99. Станьо Р. Маврудиев – стопанин и занаятчийски деятел в София, член от управителния съвет на Соф. Популярна банка.
  100. Стоян Барболов – индустриалец в гр. Русе. Притежава фабрика „Електрон“, за парно боядисване.
  101. Тодор Герджиков – бивш окръжен управител в София и обществен деец.
  102. Тончо Тр. Драгиев – издател и печатар в София. Придворен книговездец. Почитен председател на Соф. колоездачно д-во и благодетелен член на колоездачния съюз.
  103. Тодор Панчев – общественик и писател. Написал и печател книгите: „Писмата на Найден Геров“ и „Найден Геров – сто године от раждането му“.
  104. Т. Ф. Чипев – известният голям български книжар и издател в столицата. Първият издател на Вазовите съчинения: „Видул“, „Под игото“ и др. Получил ордени и множество награди в България и странство за добро издаване на книги („Сребърната книга“ на Американския пълномощен министър Шумейкър, награди от Париж, Прага, Загреб и др.).
  105. Тодор Т. Драгиев – столичен печатар и книговезец. Завършил търговското училище при С. Т. Кам.
  106. Тодора Саръилиева – живее в село Дебърщица, Пазарджишко. Подарила няколко ниви с овощни дървета (орехи) за благотворителни цели на местната църква.
  107. Тодор П. Грозлеков – началник застраховат. служби при Българска Земделска Кооперативна Банка. Дългогодишен секретар на Копривщенската дружба в София.
  108. Филип Чипев – енергичен труженик за издигане на българската илюстрована детска книга. Член от фирмата Т. Ф. Чипев, получила много награди за добро издаване на книги в България и странство.
  109. Христо Минчев – лесничей, деятел по залесяванията и организатор на временната трудова повиност.
  110. Христо Иванов Тодоров – спортен деятел ски-шампион. Загинал за спорта.
  111. Христо Кесяков – д-р, общественик и бивш кмет на гр. Копривщица. Публицист и дарител на БАН.
  112. Харалампи Орошаков – общественик, юрист и бивш кмет на София.
  113. Христо Лулчев – дипломиран майстор на струнни музикални инструменти и притежател на единственото ателие за такива в София.
  114. Харалампи Натов Попов – подначалник на занаядчийския отдел при Соф. Търговско-индустриална Камара.
  115. Христо Кехайов – виден столичен адвокат.
  116. Цоко Грозлеков – виден Пловдивски гражданин и голям търговец.
  117. Цанчо Дебелянов – общественик, запасен офицер и голям боец от фронта. Бивш кмет на Копривщица, а сега на с. Радуил.
  118. Цветан Цаков – бивш пом-началник служба при БДЖ. и спестро-деятел.
  119. Цонка Петрова – общественичка и стопанка на Кооперативен театър – София. Меценатка.
  120. Петър Петров – спортен деятел в София.
  121. Янко Доросиев – голям български предприемач. Строил здания и в Софийския дворец.
  122. Башулков – д-р, юрист и кмет в провинцията.
  123. Христо Стоилов – пом. кмет в София.
  124. Динчо Шопов – съученик на Л. Каравелов, заселил се отдавна в гр. Карнобат. Залесил голия и пуст карнобатски баир с различни дървета, превърнал го на парк, единственото място за разходка там. Сега носи неговото име: „Дядо Динчовия баир“.
  125. Христо Иванов Клинков – голям търговец, стопански деятел, притежава големия хотел „Клинките“, в град Карнобат.
  126. Ральо П. Бозов – виден търговец-житар в Карнобат.
  127. Ненко Иванов Клинков – търговец и стопански деятел в Карнобат.
  128. Славчо П. Бозов – чиновник в Земеделска Банка в Карнобат.
  129. Петко Р. Бозов – заселил се в село Ачларе, Карнобат, земеделец и скотовъдец с 250 глави едър добитък.
  130. Павел Паисиев – главен касиер на Кооперативна Централа „Напред“ в София.
  131. Петър Калъчев – виден гражданин на столицата един от първите печатари и дарители на Копривщенското читалище.
  132. Любен Камбанов – юристконсулт в Пловдивската община.
  133. Тодор Катранушков – лесовъд, пом. Инспектор в София.
  134. Пеьо Г. Томов – академик по финансови науки, чиновник Е.Н. Банка.
  135. Хермина Далтон – Панайотова – копривщенска снаха (от щата Масачузетс) гимназиален учител в американското у-ще в София.
  136. Георги Р. Радомиров – генерален представител на Istituto Sieroterapiko Milanese „Belfanti“ – Милано и др. фирми за медикаменти.

Видни копривщенски зетьовеРедактиране

  1. Тодор Тодоров – бивш министър-председател.
  2. К. Вакарелски – бивш пълномощен министър.
  3. Драгомиров – генерал, общественик.
  4. Христо Бурмов – генерал,общественик и военен писател. Герой от голямата битка при Криволак.
  5. Н. Никифоров – генерал, старият ветеран.
  6. Т. Радев – генерал, бивш министър.
  7. Золотов – полковник, общественик.
  8. Н. Алтънов – дипломат.
  9. Пею Яворов – известен поет.
  10. Вас. Моллов – в, професор д-р, медицинския факултет. Дописен член на Академия на Науките.
  11. Никола Маринов Анчев – доктор в с. Бисер, Харманлийско.
  12. Желю Ганчев – професор от Държавния университет.
  13. Обрейко Обрейков – д-р, председател на Пловдивската търговска камара, голям стопански деец и организатор на прочутия Пловдивски мострен панаир.
  14. Алфред Лауфер – д-р, германски дипломат.
  15. Димитър П. Иванов – професор от музикалната академия.
  16. Владислав Земжуски – секретар в Полската легация.
  17. Георги Вълков – генерал.
  18. Шапкаров – полковник, началник отделение при миниатерствовото на Железниците.
  19. Георги Кожухаров – д-р, от София.
  20. Еню Бомбалдаков – н-к отдел в Дирекция на пощите.
  21. Константин Гълъбов – професор от Държавния университет.
  22. Станчев – инженер от София.
  23. Йордан Мичковиц – виден юрист.
  24. Искър Аврамов – търг. академик.
  25. Георги А. Георгиев – о.з., капитан, академик (Лайпциг) и инспектор при Българска народна банка.
  26. Димитър Хр. Стоянов – академик по финансови науки.
  27. Марко Петров – доктор от София.
  28. Стоян Иванов – инспектор-агроном.
  29. Б. Попов – подполковник, пехотинец.
  30. Г. Кисьов – майор.
  31. Йорданов – капитан, военен художник.
  32. Милош Данов – стопански и културен деец в Пловдив и София, член от книгоиздателство „Христо Г. Данов“.
  33. Самсаров – инженер, директор на д-во „Гранитоид“.
  34. Павлов – инженер от София.
  35. Петър Малчев – директор на Търговската гимназия в Пловдив.
  36. Симеон Василев – стопанин на книжарницата-книгоиздателство „Отец Паисий“ в Пловдив.
  37. Атанас Чолаков – академик по търговски науки.
  38. Георги Арнаудов – началник занаятчийския отдел при Софийската търговско-индустриална камара.
  39. Ив. Трашлиев – инженер, Бургас.
  40. Коста Балтов – голям чифликчия в Пловдив и специалист земеделец.
  41. Стоян Груев – о.з. капитан, кмет на с. Владая.
  42. Стефан Алб. Гечев – драгоманин (водач) в Атинската делегация.
  43. Милош Вълчев – бивш народен представител и виден индустриалец.
  44. Станимир Станимиров – директор, ръководител на гимназиалното образование, бивш директор на народната библиотека, главен секретар на Св. Синод, голям общественик дал много научни трудове.
  45. Алекс Т. Марков – генерал, бригаден командир. Сътрудник във Военно-историческата комисия. Автор на много научни трудове.
  46. Г. Золотович – д-р, запасен санитарен полковник на Върховният Медицински Съвет и дворцов лекар.
  47. Стефан Стойнов – полковник от 1-ви пехотен полк.
  48. Димитър Янков – майор от Генералния Щаб във Военното книгоиздателство – София.
  49. Тодор Панайотов – гимназиален учител.
  50. Хр. Христакиев – бивш съдя, околийски началник и кмет на гр. Брезник.
  51. П. Катранушков – д-р, гинеколог в мини „Перник“.
  52. Асен Цанков – виден столичен адвокат.
  53. Георги Петров – директор на 5-та прогимназия и старейшина на прогимназиалните директори в София.
  54. Христо Кабакчиев – художник от Търново.
  55. Кирил Бабулков – гимназиален учител в София.
  56. П. Тихолов – инженер, главен инспектор при БДЖ.

Видни Копривщенски шуреиРедактиране

  1. Владимир Василев – писател, директор на Народния театър в София.
  2. Цветан Стоянов – историк, общественик и преподавател в Военната гимназия.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  2. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34, 42
  3. Geni.com. Христо Петков Доганов. Посетен на 21 май 2022
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  5. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Средна гора. Гара Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
  6. Koprivshtitsa-bg.com. д-р Екатерина Ослекова – заслужил гражданин на Софийска област Посетен на 18 септември 2021
  7. Средна гора. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Град Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
  8. а б в г д е ж з и к л м н Пулеков, Б.. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  9. Rooms.bg. Хотел Хаджиите. Посетен на 27 октомври 2021
  10. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Кирила Възвъзова – Каратеодорова. Непубликувани документи за участници в Априлското въстание в Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 148 – 188.
  11. Видни личности Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine. Посетен на 19 април 2014
  12. а б в г Vreme2001.com. Духовници от четвърти панагюрски революционен окръг – участници в Априлското въстание. Посетен на 24 септември 2021
  13. Starasilistra.com. Велислав Райков. Евлампия Стоева. Посетен на 27 август 2021
  14. Voivodi.eu. Втора копривщенска чета. Посетен на 5 февруари 2022
  15. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 32 – 34.
  16. Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Пловдив. с. 75 – 76 ISBN 978-619-7249-29-3
  17. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2014. с. 89.
  18. Цитира с текста от паметния надпис поставен на портата на дома му
  19. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 53 – 55.
  20. а б Чудомир. Хайдути в Казанлъшко. Chitanka.info, (Публикуван във в. „Септември“ (Стара Загора), X, бр. 557 от 15.XII.1954 г.) Посетен на 5 октомври 2021
  21. а б Освободителни борби. Direkciamuzei.com Посетен на 7 октомври 2021
  22. а б в г д Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 94, 95, 105, 149, 151
  23. Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 12.
  24. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 84.
  25. Sofiapomni.com. София помни. Посетен на 6 април 2022
  26. Direkciamuzei.com. Освободителни борби. Посетен на 25 март 2022
  27. Николов, Филип. Национално-освободително движение. Filip Nikolov. com.
  28. а б Град Копривщица. Исторически бележки. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Средна гора. Посетен на 10 октомври 2021
  29. История на българите с поправки и добавки от самия автор акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров
  30. Цитира се паметен надпис на родната къща на Евлампия и Стефан Векилови
  31. Метев, Лалю. Хр. Ботевата чета – 1876 г.. Атлас-Л, 2018. с. 29.
  32. Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Димитър Векилов. Пловдив, 2017. ISBN 987-619-7249-17-0. с. 138 – 139.
  33. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  34. Бележка на автора на Туристико-исторически водач за град Копривщица Б. Пулеков: М. Герджиков, след половин век тръгва по стъпките на другия копривщенин, легендарния Д. Ватаха.
  35. Promacedonia.org. Македонски, Христо. „Записки на Христо Македонски, (1852 – 1877)“, ОФ, София, 1983. Посетен на 15 май 2022
  36. Liternet.bg. Дончо войвода. Посетен на 4 февруари 2022
  37. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34, 42
  38. Voivodi.eu. Първа българска легия в Белград. Посетен на 16 януари 2022
  39. Flatik.ru. Защитени територии в Средна гора. Посетен на 31 декември 2021
  40. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  41. Някои имена, включени в списъка на Борис Пулеков, но отразени в горните раздели, не са приложени и тук.

Външни препраткиРедактиране