Копривщенци
Копривщенци (единствено число копривщенец, копривщенка, копривщенче) са жителите на с град Копривщица, България.
Родени в КопривщицаРедактиране
А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
АРедактиране
- Антон Иванов (1884 – 1942) – комунист и революционер
- Атанас Сиреков (1898 – 1939) – бивш кмет на Бургас
БРедактиране
- Бобе Доросиев (18 февруари 1942 – ) – треньор на националния отбор по класическа борба
ВРедактиране
- Вълко Моравенов (неизв.) – ктитор на храма „Св. Никола“
- Вълко Чалъков (1765 – 1841) – ктитор на Рилския манастир
ГРедактиране
- Георги Бенковски (1843 – 1876) – революционер
- Георги Тиханек (1845 – 1915) – революционер
ДРедактиране
- Дончо Ватах (началото на 19 в. – ок. 1860) – хайдушки войвода
- Доротей Врачански (1830 – 1875) – Врачански и Скопски митрополит
- Димитър Кацаров (1866 – 1958) – генерал-майор от артилерията
- Димо Пиринджиев (1886 – 1941) – български комунистически деец
- Дончо Плачков (1835 – 1876) – свещеник, посечен от турците
ИРедактиране
- Иван Врачев (1921 – 1994) – партизанин, политик от БКП
- Иван Ерчев – поп Ерчо (неизв.) – поборник от Априлското въстание и духовен водач на града
- Илия Касъров – общественик, деец по възраждането на българщината в град Сяр
- Иван Кривиралчев (1928 – 1944) – гимназист, партизански ятак
- Иван Пеев (1864 – 1942) – политик и просветен деец
- Иван Раков (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака [1]
КРедактиране
- Константин Доганов (1841 – 1900) – национл революционер, политик, кмет на Русе
- Костадин Лютов (1927 – 1987) – юрист
МРедактиране
- Михаил Маджаров (1854 – 1944) – политик
- Михаил Цицелков (1904 – 1924) – анархист и революционер
НРедактиране
- Нестор Абаджиев (1851 – неизв.) – търговец и политик
- Никола Белчов (1833 – 1876) – поп, един от организаторите на Априлското въстание
- Найден Боримечков (1929 – 2000) – офицер, генерал-майор
- Недко Каблешков (1867 – 1964) – общественик и политик, почетен граждани на Копривщица
- Ненчо Палавеев (1859 – 1936) – благодетел
- Нешо Тумангелов (1898 – 1941) – анархист и революционер
- Никола Чипев (неизв.) – православен духовник, книжар, деец в Македония и Тракия на ВМОРО.
ПРедактиране
- Павел Груев (1879 – 1945) – юрист
- Петко Доганов (1802 – 1852) – ктитор
- Пенчо Калканов – Видин (неизв. – 1926) – анархист и революционер
- Петко Каравелов (1843 – 1903) – политик, министър-председател
- Петко Попстоянов (1848 – 1925) – опълченец
РРедактиране
- Рашко Моравенов – ктитор на храма „Св. Никола“
СРедактиране
- Стефан Д. Векилов (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията на два пъти[2]
- Стоян Чомаков (1819 – 1893) – политик
ТРедактиране
- Тодор Мирчов (неизв. – 1859) – благодетел
- Тодор Каблешков (1851 – 1876) – революционер
ФРедактиране
- Филип Кривиралчев (1932 – 2019) – треньор на националния отбор по класическа борба, почетен гражданин на Копривщица
ХРедактиране
- Христо Догана (неизв. – 1835) – благодетел
- Хр. Петров (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[3]
ЦРедактиране
- Цоко Будин (1830 – 1876) – революционер
Свързани с градаРедактиране
- Унтер-офицер Аврелиан (неизв. – 29 декември 1877) – казак, загинал за освобождението на Копривщица.
- Полковник Дмитрий Комаровски (1837 – 1901) – неговият отряд през 1877 г. освобождава града.[4]
- Тодор Душанцалията (1844 – 1876) – един от организаторите в Копривщица на Априлското въстание
- Емили Странгфорд (1826 – 1887) – английска общественичка, пътешественичка, филантроп и радетелка за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението
- Живко Сталев (1912 – 2008) – юрист
- Петко Стайнов (1890 – 1972) – академик
Деятели на културата, родени в градаРедактиране
А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
АРедактиране
- Александър Божинов (1926 – 2003) – журналист и художник
- Андон Геров (1904 – 2000) – професор по животновъдсво, почетен гражданин на Стара Загора
- Александър Груев (1849 – 1905) – революционер, учител и читалищен деятел
- Атанас Душков (1909 – 2000) – детски писател, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно), почетен гражданин на София
ВРедактиране
- Веселин Груев (1833 – 1860) – учител
- Вельо Дебелянов (1892 – 1973) – архитект
- Велика Душкова (1896 – 1967) – учител, туристически деятел
- Виргиния Косева – Матеева – (1939 – ) – учител, режисьор, почетен гражданин на Копривщица
- Васил Юруков (1921 – 2001) – учител, диригент
ГРедактиране
- Генчо Белчев (1826 – 1892) – учител и поборник
- Георги Гайтанеков (1938 – 2016) – актьор, почетен гражданин на Копривщица
- Георги Груев (1832 – 1899) – просветен деец
- Геро Добрович – Мушек (1775 – 1864) – народен учител
- Гаврил (неизв.) – архимандрит, свещеник и просветител
- Гаврил Кацаров (1874 – 1958) – историк и класически филолог
- Гавраил Скоклеков (1899 – 1988) – учител
- Георги Орешков (1864 – неизв.) – есперантист
- Георги Раджев (неизв.) – народен певец и цигулар, живял в годините около Освобождението
ДРедактиране
- Димитър Босилков (неизв.) – просветен деец
- Душко Матеев Геров (1 юни 1947 –) – краевед по землеописание, Общинска служба по земеделие
- Димчо Дебелянов (1887 – 1916) – поет
- Драгия Делиделвов (1863 – 1928) – учител
- Дойчо Карагьозов (1906 – 2002) – народен лечител
- Данаил Кусев (1889 – 1978) – лесовъд
- Дойчо Толинов (1919 – 2012) – народен певец
- Драгия Тумангелов (1886 – 1961) – композитор, хоров диригент
ЕРедактиране
- Евлампия Векилова (1834 – 1908) – учител, революционер
- Евтимий Сапунджиев (1887 – 1943) – архимандрит, богослов и професор
ИРедактиране
- Иван Говедаров (1850 – 1927) – издател и книжар
- Иван Джартазанов (1875 – 1942) – учител, председател на първото в България Дружество за залесяване
- Илия Каблешков (неизв.) – просветен деятел
- Иван Косев (1933 – 2014) – учител, диригент
- Иван Найденов (1907 – 1985) – учител, художник и читалищен деятел
- Ивана Хаджигерова (неизв.) – учител
- Иван Чорапчиев (неизв.) – учител
- Искра Шипева (1958 – 2017) – музеен и читалищен деятел, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно)
ЙРедактиране
- Йоаким Груев (1828 – 1912) – просветен деец
КРедактиране
- Константин Босилков (1842 – 1919) – учител
- Константин Геров (1829 – 1863) – учител
- Кирил Палавеев (1965 – ) – български пулмулог
ЛРедактиране
- Лука Доросиев (1865 – 1932) – дарител, учител, просветен деец и книжовник
- Лука Ослеков (1868 – 1946) – учител и историоиграф на Копоривщица
МРедактиране
- Мариус Петков Теофилов (1952 – 1993) – преподавател в Шуменски университет
НРедактиране
- Нейко Азманов (1877 – 1974) – учител и лесовъд
- Никола Беловеждов (1856 – 1930) – поборник и историограф
- Нончо Воденичаров (1955 – 2009) – поп-певец, актьор, каскадьор, кмет на Раднево, почетен гражданин на Копривщица
- Найден Геров (1823 – 1900) – писател
- Никола Доганов (1843 – неизв.) – читалищен деятел
- Нона Каблешкова (1842 – 1918) – работила е като учителка в Македония, радетелка за развиването на българското девическо образование.
- Недельо Меслеков (1934 – 2002) – учител, режисьор
- Неделчо Орешков (1840-те – 1909) – учител
- Найден Попстоянов (1830 – 1876) – революционер, хилядник на въстаниците, народен учител, съосновател на читалището
- Нешо Попбрайков (1840 – 1927) – учител, поборник и църковен деятел
ПРедактиране
- Петър Жилков (1840 – 1909) – учител и поборник
- Петко Теофилов (1919 – 1971) – радетел на музейното и туристическото дело, писател, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно)
- Петко Будинов (1895 – 1947) – краевед
РРедактиране
- Рада Киркович (1848 – 1941) – учител
- Райна Косева (1903 – 1986) – учител, народен лечител, актьор, туристически деятел
- Рашко Маджаров (1874 – 1943) – залесител, туристически деятел, политик и министър
- Рашко Хаджистойчев (1836 – 1901) – лекар на копривщенските въстаници
- Рашко Чорапчиев (1837 – 1893) – лекар и революционер
СРедактиране
- Спас Иванов (1837 – 1879) – лекар, четник в Първа българска легия, участник в Априлското въстание
- Стоян Каблешков (1868 – 1953) – просветен деец и революционер, деец на ВМОРО
- Стойчо Каравелов (1865 – 1916) – инженер-металург
- Светлана Мухова (1971 – ) – историк, музеен уредник
ТРедактиране
- Теофил Теофилов (1944 – 2008) – архитект, кмет на Велико Търново
- Тодор Чипев (1867 – 1944) – книгоиздател
ХРедактиране
- Христо Енчев (неизв. – 1893) – иконописец
- Христо Попмарков (неизв.) – учител и читалищен деятел в Свиленград, пръв кмет на Копривщица
- Христо Пулеков (1817 – 1889) – учител, преводач и историограф, композитор
- Христо Пухов (1891 – 1954) – кинооператор, музикант и читалищен деятел
Деятели на културата, свързани с градаРедактиране
А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
АРедактиране
- Анна Каменова (1894 – 1982) – писател и преводач
ВРедактиране
- Веселин Андреев (1918 – 1991) – поет
- Варчо Варчев (1922 – 2005) – художник
- Васил Василев д.м.н (1928 – 2020) – професор, ректор на Медицински университет (София)
ДРедактиране
- Добрин Иванов (Бинчо) (1931 – 2020) – диригент, почетен гражданин на Копривщица
- Дойчо Иванов (1954 – ) – музеен и туристически деятел
- Димитър Пиронков (1940 –) – учител, музеен деятел, почетен гражданин на Копривщица
- Джоко Радивоевич (1927 – 2001) – скулптор
- Димитър Тасков (1960 – ) – лекар, очен хирург, почетен гражданин на Търговище и Пловдив
- Драгия Тумангелов (1886 – 1961) – музикант и композитор
- Джон Чарлз Уилтшир-Бътлър (1975 – ) – музикант, с копривщенски корен
ЕРедактиране
- Етиен Леви (1957 – ) – музикант
- Екатерина Ослекова (1944 – ) – лекар, народен лечител, художник и поет, църковен настоятел и заслужил гражданин на Софийска област за 2018 г.[5]
- Елена Сертова (1926 – 2017) – архитект
ЖРедактиране
- Жоржета Ножарова (1904 – 1991) – учител, диригент
- Желязко Петков (1923 – 2000) – анархист и революционер, журналист и дърворезбар
ЗРедактиране
- Захарий Круша (1808 – 1881) – просветител
ИРедактиране
- Иван Лазаров (1889 – 1952) – скулптор, академик
МРедактиране
- Михаил Герджиков (1887 – 1947) – български общественик, анархист и революционер, журналист
- Марин Механджиев (1927 – 2005) – химик, почетен гражданин на Копривщица
НРедактиране
- Николай Дюлгеров (бате Ники) (1944 – 2013) – съосновател на „Анонимни алкохолици“ – България
- Неофит Рилски (1793 – 1881) – учител в града
- Николай Цанков (1942 – ), д.м.н – професор, полярен изследовател
ПРедактиране
- Петър Петров (1939 – 2012) – професор, актьор
РРедактиране
- Радко Дишлиев (1951 – 2009) – актьор
- Райна Кацарова – Кукудова (1901 – 1984) – професор фолклорист, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно)
- Райна Каблешкова (1948 – 2021) – историк, музеен деятел, писател – историограф на града, почетен гражданин на Копривщица
СРедактиране
- Симеон Венков (1943 – ) – професор, преподавател в Музикална академия
- Славимир Генчев (1953 – 2020) – поет, писатал, журналист и музеен деятел
ТРедактиране
- Тошко Живков (1940 – ) – лекар, народен лечител
- Теодора Теофилова (1974 –) – еколог
УРедактиране
- Уста Гавраил (неизв.) – устбашия на дюлгерския еснаф
ХРедактиране
- Христо Г. Данов (1828 – 1911) – учител и книжовник
- Христо Колев Йорданов – Големия (1911 – 1995) – анархист, революционер, журналист
- Христо Спасунин (1923 – 2010) – писател и планинар
ЦРедактиране
- Цоньо Неделкин (1930 – 2021) – народен учител, поет и писател, почетен гражданин на Копривщица
Копривщенци, участници в Априлското въстаниеРедактиране
Кратък и непълен списък с имената на граждани на град Копривщица взели участие в Априлското въстание от 1876 година.
През 1878 г. отрядът на полковник Дмитрий Комаровски освобождава Копривщица.[6]
Атанас Бучков – общественик, уста-башия на еснафа в Копривщица и въстаник от 1876 г. Подарил всичката си стока от платове и дрехи за обличане на въстаниците. Затварян и изтезаван от турците.[7]
Брайко Енев – стотник на въстаниците, убит от турците след Априлското въстание 1876 г.[8]
Вельо Атанасов Сейреков (Сиреков) – роден около 1842 г. в семейството на Атанас и Невена Сирекови. По професия дърводелец, грамотен, починал на 1 декември 1912 г. в Пловдив.[9]
Вельо Николов Бояджиев – роден около 1850 г. в семейството на Никола Кр. Бояджиев и Куна Цанчова. По професия търговец, бояджия, грамотен, починал на 1 декември 1915 г. в Копривщица.[9]
Гаврил Нончов Татарлиев – роден около 1848 г. в семейството на Нончо Татарлиев и Теодора Стойкова. По професия дребен търговец, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[9]
Гавраил Хаджитодоров Ганчов – роден около 1841 г. в семейството на х. Тодор Ганчов и Мария Хаджинейкова. По професия производител на кашкавал, грамотен, починал на 3 декемри 1914 г. в Копривщица.[9]
Галактион Искров Кесяков – роден около 1835 г., хаджия, роден в семейството на Искро Кесяков и Лула Хаджигруева, търговец, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[9]
Гаврил Груев Хлътов – роден през 40-те години на XIX в. в семейството на Грую и Нона Хлътови. По професия революционер, грамотен, убит на 12 май 1876 г. в Тетевенския балкан.[9]
Георги Дойчов Шулев – роден през 1840 г ., починал в 1879 г. в Александрия, член на Военния съвет по време на въстанието, осъден на 7 години затвор в крепостта на град Синап – Османска империя.[9]
Георги Костов – роден около 1851 г. по професия кръчмар, грамотен, живял в Кнежа, починал след 1911 г.[9]
Георги Николов Каменаров – роден около 1844 г. в семейството на Никола Каменаров и Тана Янтахова. По професия кръчмар, грамотен, починал на 4 декемри 1914 г. в Копривщица.[9]
Георги Салчев – пренася Кървавото писмо до панагюрския комитет и Георги Бенковски когато е 19-годишен, и изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят му издъхва от натоварването.
Георги Нешов Тиханек – роден през 1845, началник на комитетската стража, дал първия изстрел във въстанието, починал през 1915 в Копривщица.[9]Състав на бойният отряд на Георги Тиханов дал първия изстрел по поробителя: Велю Серекътъ, Георги Каменарчето, Велю Мирчовъ, Неделю Н. Тиханекъ, Иванъ Фурнаджията, Илия Нанчовъ.
Георги Тосунов – по време на на въстанието арестуван и затворен в подземието на църквата Св. Николай, където оставя паметен надпис, написан с въглен. Търговец в Абисиния.[7]
Генчо Костов Белчев – роден на 1 декември 1826 г., учител, след Освобвождението се ръкополага за свещеник, почива на 17 юли 1892 г. в Копривщица.[10]
Грую Кунчов Старибратов – роден около 1849 г. в семейството на Кунчо Старибратов и Цона Кунчова. Заможен, грамотен, починал на 29 януари 1928 г. в Пловдив.[9]
Делчо Найденов Бурнусузов – роден около 1845 г., син на Найден Ненчов Бурнусузов, също участник във въстанието, починал след 1924 г.[9]
Дончо Дойчов Плачков – роден през 1835 свещеник, посечен през 1876 г. от турците, изпратен в края на въстанието от копривщенските първенци при турската войска със златни дарове и молба да пощадят града.[11]
Парашкева (Евлампия) Стоева Векилова – родена през 1834 г., монахиня, по професия учителка във Враца, Русе, Силистра и Пловдив, ушила знамето на копривщенските въстаници, починала в Пловдив през 1908 г.[12]
Иван Генов Муховски – Фурнаджи – роден през 40-те години на XIX в., починал преди май 1896 г.[9]
Иван Ерчев – свещеник, баща на Костадин Попиванов Ерчев, също въстаник.[11]
Иван Стоянов Янтахов – роден около 1854 г. в семейството на Стоян Алексов Янтахов и Стойка Стоянова. По професия скотовъдец, грамотен, починал на 14 декемри 1913 г. в Копривщица.[9]
Илия В. Мангъров – роден през 40-те години на XIX в., живял и починал в Добрич на 29 май 1899 г.[9]
Илия Георгиев (Георгьов) Бабанков – роден около 1850 – 1856 г. По професия говедар, неграмотен, починал на след 1911 г. в Копривщица.
Илия Кацаров – свещеник.[11]
Йове (Иван) Петков Стефлеков – по професия кръчмар и ахчия (гостилничар), грамотен, починал след 1905 г. в Русе.[9]
Костадин Попиванов Ерчев – роден около 1851 г. в семейството на поп Иван Ерчев и Велика Стаева Сиврева. По професия мелничар, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[9]
Костадин (Константин) Николов Юруков – роден през 40-те години на XIX в., след Освобождението полицейски стражар, починал преди 1896 г. в Копривщица.[9]
Лала Тодорова Главчова – родена през 40-те – 50-те години на XIX в., След Освобождението живяла и починала в Пловдив след 1908 г.[9]
Любен Стойчев Каравелов – роден през 1834 или на 21 януари 1879, председател на БРЦК. По професия писател и журналист, починал на 21 януари 1879 г. в Русе.
Лука Атанасов Гьотлиев – заловен в Стара планина, осъден и заточен в Сен Жан д’Акр, Мала Азия.[13]
Лука Брайков Шушулов – роден около 1854 г., по професия кръчмар, заможен, грамотен, починал след 1908 г. в Пловдив.[9]
Лулчо Славов Шоторов – роден около 1842 г., по професия търговец, заможен, починал след 1899 г. в София.[9]
Матей (Матея) Нешов Кривиралчев – роден около 40-те години години на XIX в., починал през 1905 г. в Копривщица.[9]
Михаил Вельов Купчийски – роден около 1843 г. неграмотен, починал след 1912 г. в София.[9]
Найден Ненчов Бурнусузов – роден в първата четвърт на XIX в. По професия дърводелец, починал през 1897 г. в Копривщица.[9]
Найден Панчов Въжаров – роден около 1854 г., По професия шивач, починал след 1902 г. в Копривщица.[9]
Найден Попстоянов (Попов) – роден през 30-те години на XIX в. По професия учител, делегат на събранието в Оборище. Хилядник на копривщенските въстаници, загинал през 1876 г. в Търновския затвор.[9]
Нешо Попбрайков – роден около 1840 г., историограф на града, починал около 1927 г. в София.
Никола Геров Белчов – роден около 1833 г. Ръкоположен е за свещеник. През 1876 г. е обесен в Пловдив.
Никола Караджов – пренася екземпляр от Кървавото писмо в Клисура.
Недялко (Неделчо) Нешов Тиханов (Тиханек) – роден в семейството на Нешо Тиханов и Лала Т. Арджавелова, грамотен, след Освобождението работи като разсилен (чистач), починал на 4 декешмври 1913 г. в Копривщица.[9]
Ненчо Искров Налбантов (Налбатина) – роден около 40-те – 50-те години на XIX в., живял в Старо ново село и Карлово, починал преди 1896 г. в Карлово.[9]
Ненчо Николов Ослеков – роден 1821 г. По професия абаджия и търговец, грамотен, обесен през 1876 г. в Пловдив.[14]
Никола Вельов (Вълов) – роден през първата половина на XIX в., общински съветник по време на въстанието, починал преди 1896 г. в Копривщица.[9]
Никола Георгиев Гайтанеков – роден около 1843 г. След въстанието е общински кантонер, починал на 4 декември 1901 г. в Копривщица.[9]
Никола Илиев Беловеждов – роден на 25 октомври 1856 г. По професия учител, починал на 4 ноември 1930 г. в София.[9]
Панчо (Павел, Патьо) Нягулов Млъчков – роден около 1837 – 1839 г. По професия заможен търговец, грамотен, починал на 26 ноември 1911 г. в София.[9]
Пейо (Пею) Кръстев Бояджиев – роден през първата половина на XIX в., убит на 2 август 1876 г. в Пловдив.[9]
Петко Тодоров Бояджиев – роден през 1840 г., по професия кундурджия (обущар), грамотен, почнал през 1901 г.[15]
Петър Михалев Жилков – роден през 1845 г. По професия учител, починал през 1909 г. в Кпоривщица.[16]
Петко Николов Разлошков (Разложков) – роден около 1835 г. По професия пандурин (въоръжен пазач), кираджия (каруцар), грамотен, починал след 1908 г. в Копривщица.[9]
Рашко Нешов Нончев – роден около 1838 г. в семейството на Нешо и Тодора Нончеви, малоимотен, грамотен, починал на 12 август 1921 г. в Копривщица.[9]
Рашко Панчов Радомиров – роден през 1853 г. По професия абаджия, грамотен, починал на 31 май 1904 г. в Копривщица.[9]
Рашко Хаджистойчев – в неговата къща заседава революционния комитет при взимане решението за обявяване на въстанието.[17]
Рашко Петров Чорапчиев – роден в 1837 г., лекар, грамотен, починал през 1893 г.
Спас Иванов Абрашев (1837 – 1879) – лекар, четник в Първа българска легия, участник в Априлското въстание[7]
Стефан Стоянов – свещеник, баща на Найден и Петко Попстоянови, загинал през 1876 г.
Станьо (Стефан) Божилов Дюлгеров – роден през 1853 г., грамотен, След Освобождението живее в Пловдив, почивнал във Варна след 1931 г.[9]
Танчо (Атанас) Вельов Шабанов – роден през 1845 г. По професия е чехлар, грамотен, след Освобождението издава спомените си, починал на 13 септември 1918 г. в Копривщица.[9]
Тодор Бучков – свещеник.[11]
Тодор Искров (Искрюв) Тодоров (Налбатинът) – роден около 1843 – 1844 г. в семейството на Искрю Т. Тодоров и Неда Искрюва, налбатин, грамотен, починал на 16 януари 1926 г. в Карлово.[9]
Тодор Лулчов Ка̀блешков – роден на 13 януари 1851 г. в семейството на Лулчо Дончов Каблешков и Стойка Каблешкова с втора майка Пена, железничар, грамотен, основен организатор на въстанието, убит на 16 юни 1876 г. в Габрово.
Тодор Малеев – въстаник, обесен в София през 1876 г.[7]
Тодор Лулчов Моравенов (Моровенов) – роден около 40-те години на XIX в. Починал след 1894 г. в Копривщица.[9]
Тодор (Теодор) Москов Тумангелов – роден през 1853 г. в семейството на Моско Нягулов Тумангелов и Дона Хаджитодорова Тороманова. По професия касапин, грамотен, починал на 27 юли 1935 г. в Копривщица.[9]
Тодор (Теодор) Петров Козинаров – роден около 40-те години XIX в. виден търговец, починал преди ноември 1893 г. в Копривщица.[9]
Тодор Рашков Карамосков – роден около 1827 г., починал на 5 октомври 1898 г. в Копривщица.[9]
Цанчо Найденов Клисаров – роден на 15 март 1845 г. в семейството на Найден Клисаров и Парашкева Найденова, малоимотен, грамотен, починал след 1909 г.[9]
Цоко И. Будин – роден през 1830 г. По време на Априлското въстание е командир на чета от 250 души. Грамотен. С още 63 въстаници е откаран в Пловдив, където е затворен в Панаир хан и осъден на смърт чрез обесване.[18]
Цоко Петков Сапунджиев – роден около 1858 г. грамотен, след Освобождението работи като просбописец, починал на 24 април 1917 г. в Оряхово.[9]
Войводи и четници от КопривщицаРедактиране
Войводи и четници копривщенци хайдутували (на някои места се употребява изразът: върлували, подвизавали се)[19] в народоосвободитените войни на българското население против Османската империя преди и след Освобождението.[7]Из Средна гора водят дружини Ангел, Матея Лудов, Добри Кескинеков и други.[20]
- Богдан войвода (неизв.) – подвизава се с дружината си из копривщенското Средногорие. Защитник на населението срещу изтъпленията по това време. На него е кръстен връх Богдан.[7]
- Богдан войвода (между 1765 и 1770 – 1809) – родом от Копривщица, бранил селото от кърджалийските погроми с малка чета.[21]
- Бойко Нешов (неизв. – 1920) – четник в Първата българска легия на Раковски и в четата на Панайот Хитов,[22]заместник-кмет на София и дарител на Червения кръст.[23]
- Бойко Стоянов Толинов (неизв.) – участник в четата на Христо Ботев[24]и доброволец в Сръбско-Турската война
- Детелин войвода (неизв.) – причината да стане бунтовник е, че турски бей му откраднал хубавата годеница. Отмъщавал заедно с другаря му Дончо Ватаха, но Детелин бил хванат и убит в Пловдив.[7]На неговото име са наречени големите скали под връх Богдан – „Детелинова грамада“.
- Добри войвода (неизв. – 1870) – бил е в четата на Ангел войвода, после байрактар на Лефтер войвода. Към 1868 – 1870 г. върлува в западната част на Казанлъшко. През 1870 г. Добри войвода устройва засада на богат казанлъшки търговец, при която е убит.[19]
- Добра войвода (неизв.) – войводката от Копривщица.[25]
- Дончо войвода – Ватаха (началото на 19 в. – ок. 1860) – легендарният български бунтовник събира дружина от отбор юнаци и продължава делото. Брани той населението около 12 години. Лятно време се движил из Средногорието, а зимно – из Одринският вилает. Бил е голям юнак и боец, не се страхувал да влиза в бой и с редовна турска войска. В едно сражение, от 200 низами, останали живи само 60 и от тогава аскера започнал да говори, че Дончо войвода куршум не го лови и сабя – го не сече. Обирал той златото на богаташите и го раздавал на бедните българи, чичо е на революционера Тодор Каблешков. Водил е жена, сестра на бащата на революционера.[7][26]
- Драгой войвода (неизв. – 1862) – закрилник на овчарите от Копривщица, действа в Панагюрище и околните селища. Убежище му е усойната гора на връх „Климаш“ и местността „Златьовица“.[20]
- Иван Раков (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака [27]
- Кунчо стар хайдутин (неизв.) – роден в Копривщица или Карлово, върлувал из Средна гора и Стара планина. Нападнал някой си Назъра, спасил от погански ръце сестра си и отмъстил за смъртта на сина си.[28]
- Мангър войвода (неизв.) – движил се с малка дружинка из Копривщенско, защитник на населението.[7]
- Матея Лудов (около 1800 – неизв.) – комита в Средна гора и Стара планина, Одринско и Беломорието. Заловен от турците около 1843 г. бил осъден на вечни окови и хвърлен в Пловдивския затвор. При пренасяне на греди за поправка на мост над река Марица, където е познат от съгражданина си чорбаджи Стоян Чалъков и по негова молба отправена към пловдивския мютесарифин е помилван и освободен. След това дирите му се губят.[28]
- Михаил Герджиков войвода (1887 – 1947) – ратник за свобода на останалите поробени братя след освободителната война. Движи се с четата си главно из Одринско, Тракия и Македония. През голямото Одринско въстание, едва 27 годишен, той командва 20 000 въстаници. В Балканската война 1912 – 1913 година участва с голяма самостоятелна чета и подпомага твърде много действията на българската армия. Само за бойни отличия е произведен в чин капитан от армията и награден е с ордени.[29][7]
- Найден Василев, Недялко Григоров, Спас Ненов и Филип Петров – четници в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.[30]
- Петко Янтахта – байрактар на Дончо войвода[31]
- Ралчо войвода (мустакатият) (неизв.) – движил се е из Средногорието и Пловдивското поле.[7]
- Стефан Д. Векилов (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията на два пъти[32]
- Сава (Спас) Иванов Абрашев (1837 – 1879) – лекар, участник в Априлското въстание. Член е на Привременното българско началство в Първата българска легия в Белград.[33]
- Христо П. Зжингов (неизв.) – секретар на войвода и четник из Битолско, Кичевско и други места. Работи около 10 години за свободата на Македония преди и по време Балканската война.[7]
- Хлътьо Страшника (наизв.) – хайдутин[34]
- Хаджи Михал (неизв.) – храбър водач от гръцката революция от 1821 г., загинал при освобождението на о. Крит.[25]
- Хр. Петров (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[35]
Бележити копривщенци по списъка на Борис ПулековРедактиране
Копривщенци упоменати по категории от Борис Пулеков в неговият „Туристико-исторически водач за град Копривщица“.[7][36]
Борис Лулчев Пулеков е български журналист, илюстратор и картограф. Внук е на Христо Пулеков – възрожденски учител, композитор, преводач и църковен деятел, участник в Априлското въстание. Тримата заедно с професор д-р. архимандрит Евтимий Сапунджиев са първите историографи на град Копривщица.
„ | А само преди един човешки живот се казва, от тук са поемали дъллъг път тежки кервани, коли или са тръгвали мъдри джелепи със стадата си – надолу, към Тракия, към Анадолука. Пари са играли в кожените кесии, поясите са пращели от лири и смехът никога не слизал от здравите, румени лица на момите.
И днес – всичко това сякаш не е било. Пустош е простряла тъмните си крила над необитаваните домове, над пречупените позеленели покриви, над тесните и криви улички. …И все пак не всичко е умряло. |
“ |
— Цветан Минков, Вместо предговор. |
Преди ОсвобождениетоРедактиране
- Рашко х. Стойчев – медицински фелдшер, копривщенски съзаклятник и въстаник през 1876 г. Дал план и форма на черешовите топове и бил пръв инструктор при тях. В неговата къща е решено да се вдигне въстанието на 20 април 1876 г.
- Стоян Чалъков – голям търговец и благодетел, ръководил тайно организирането на въоръжено въстание против турската държава от цялото поробено християнско население заедно със сърби и гърци.
- Лулчо и Гена Стефлекови – благодетели и черковни дарители, ктитори на Рилския манастир. Нарисувани са там в черквата на стените, наред със светиите.
- Петко и Рада Доганови – също като Стефлекови.
- Тодор Доганов – също като Стефлекови.
- Стойчо Каравелов – баща на Л. Каравелов, също като Стефлекови.
- Георги Попгруев (1832 – 1899) – представител в Църковно-народния събор, председател на дружество „Читалище“ и „Македонска дружина“ в Цариград, Екзархийски секретар, придружил първия Български Екзарх в заточението му. Висш съдебен магистрат в Източна Румелия и Съединена България.
- Гаврил Моровенов – общественик, виден борец за църковна свобода.
- Найден Кръстевич – чорбаджия, преселник в Одрин и виден дарител на просветата там.
- Цоко Д. Каблешков – енергичен първенец и благодетел в Пловдив.
- Андон Кесяков – хаджия, дългогодишен учител в Търново, Ески-Джумая, Силистра и пр.
- Костадин Геров – учител в Пловдив и в София.
- Нешо Теодорович Чалъков – чорбаджия, общественик и благодетел. Неговата дъщеря е майка на бившия министър Ив. Евст. Гешев.
- Тодор Мирчов – известен народен и църковен благодетел. Помагал с големи суми да се строят черкви, училища, чешми и др. Обличал с дрехи бедните ученици всяка зима.
- Найден Брайкович – Голомяхов – санитарен турски офицер, преследван и пратен на заточение, поради патриотичната му картина „Цар Иван Шишман“ от 1865 г.
- Тодор Ив. Доросиев – учител в Копривщица.
- Атанас Кесяков – учител в Копривщица.
- Никола Тороманов – учител в родния град.
- Тодор Бенев – интелигентен момък, учител в Копривщица.
- Ненчо Марков – учител, по-късно свещеник в града.
- Харитина Мильова – учителка в родния си град Копривщица.
- Груйо Генчов – учител.
- Тодор Л. Малеев – учител.
- Христо Попмарков – учител, съчинявал и печатал учебници.
- Иванчо х. Христов – съзаклятник при Левски, училищен настоятел и общественик.
- Лука Искров – учител и общественик.
- Тодор Бучков – учител и свещеник.
- Тодор Табаков – учител и общественик.
- Груйо Н. Манев – учител и църковен псалт.
- Нешо Манев – учител и общественик.
- Тодор Минчов – учител.
- Атанас х. Славчев – учител и църковен псалт.
- Рашко Петров – доктор по медицина, работил в Пловдив през 1866 г.
- В. Марков – медицински лекар в Копривщица.
- Илия Каблешков – бегликчия в Бяла Черква, построил 1835 г. училище със свои средства в същия град.
- Трифон Драгиев – съучастник в революционните борби от времето на Левски и народен благодетел.
- Атанас Узунов – копривщенец, преселен в Одрин, апостол революционер преди Освобождението и първия заместник на Левски след обесването му.
През следосвободителната епохаРедактиране
Професори, гимназиални и други учителиРедактиране
- Стоян К. Киркович – д-р, професор по вътрешна медицина, бивш ректор на университета, бивш член и председател на Върховния медицински съвет, главен редактор на „Медицинско списание“.
- Иван В. Сарджилиев – професор в държавния университет. Редовен член държавния институт по философия в Лондон и Белград.
- Лука П. Въжаров – бивш инспектор в Министерството на просветата.
- Лука Доросиев – бивш инспектор и началник на първоначалното образование в Министерството на просветата. Писал статии по педагогически и административни въпроси. Завещал библиотеката си на копривщенското читалище.
- Драгия Делирадев – д-р, бивш началник отделение в Министерството на просветата. Голям дарител на същото министерство.
- Ст. Ал. Найденович – асистент в университета.
- Геро Пеев – Плачков – бивш подначалник в Министерството на просветата и директор на ХІ софийска прогимназия. Превел от немски „Флорентински нощи“ и „От Мюнхен до Генуа“ от Х. Хайне.
- Лука Ослеков – бивш гимназиален директор и училищен инспектор, географ и автор на голямото и обширно историческо, географско, етнографско и стопанско описание на гр. Копривщица, поместено в сборника „Копривщица“ І и ІІ част. Съчинявал и печатал множество книги по специалността си.
- Кръстьо Радомиров – гимназиален учител по чежди езици в София.
- Драгия Тумангелов – музикант и композитор (специализирал в Германия), преподавател във Военната гимназия. Организатор и диригент на най-големия смесен хор в България от 800 души. Диригент и на юнкерския хор.
- Владимир Тодоров – Хиндалов – турколог, преподавател във Военното училище. Автор на книгите „Народни движения и възстания от предосвободителната епоха, според турски официални документи“ и „Видинското въстание през 1850 г., според турските официални документи“.
- Анд. Т. Чипев – д-р по философия, написал и напечатил на немски философска научна статия 1930 г.
- Иванка Чипева – д-р по история на изкуствата.
- Малея Малеева – бивш учител в София.
- Славчо Кесяков – бивш учител в София.
- Динчо Гугов – бивш гимназиален учител, съчинявал и печатал учебници в Пловдив.
- Харетина Пеева – Плачкова – академик, литератор.
- Христо М. Данов – д-р, археолог, завеждащ отдел при Народния археологически музей в София.
- Атанас Прахов – бивш гимназиален учител в Пловдив.
- Харитина Г. Пеева – академик по Славянска филология.
- Годор Малеев – гимназиален учител в Пловив.
- Ненчо Марков – свещеник, гимназиален учител.
- Ненчо Козинаров – бивш учител в Копривщица.
- Петко Сейреков – бивш учител в Копривщица.
- Парашкева Босилкова – Станимирова – гимназиална учителка.
- Вельо Мандулов – бивш учител, читалищен деец и общественик в Копривщица.
- Георги Узунов – бивш учител, свещеник и общественик в Копривщица.
- М. Дилсизов – свещеник, бивш учител в Копривщица.
- Димитър Събев – бивш учител и кмет в Копривщица.
- Христо Дрехаров – бивш учител и член на учебния комитет при Министерството на Народното Просвещение. Съчинявал и печатал учебници.
- Иван Десев – гимназиален учител в София.
- Славчо Бозов – бивш учител в Копривщица.
- Недялка Бозова – бивша учителка в Копривщица.
- Елена Табакова – Баркаш – бивша учителка.
- Десьо Десев – бивш учител в гр. Клисура.
- Гаврил Душков Бойдашеков – учител
- Славчо Кацаров – бивш прогимназиален учител и общественик. Незаменим в работата си.
- Тана Загорчинова – Маврудиева – бивша учителка
- Стоян Васев – учител в Духовната семинария в София.
- Радка Брайкова – учителка.
- Мария Дебелянова – Григорова – учителка в Самоков.
- Георги Доросиев – бивш учител.
- Тодор Бояджиев – бивш учител и домакин на Военното училище – София.
- Никола Радомиров – учител, художник в Панагюрище.
- Лучка Малеева – учителка художничка в Пловдив.
- Панка Малеева – учителка в Панагюрище.
- Евдокия Гугува – Чолакова – академична учителка по музика.
- Ан. Ст. Каблешкова – академична учителка по музика.
- Панка Т. Малеева – прогимназиална учителка в Пловдив.
- Мария Нейкова – учитлека.
- Стоянка Малеева – учитлека.
- Гинка Панайотова – майор Янкова – прогимназиална учителка в София.
- Марийка Димчева – гимназиална учителка в Карнобат.
- Недялка Говедарова – учителка в Пловдив.
- Пенка Г. Тумангелова – гимназиална учителка в Пловдив.
- Лучка Г. Тумангелова – учитлека.
- Кирил Г. Тумангелов – учител.
- Дамян Брайков – учител по музика в Копривщенската гимназия и диригент на духовия и струнен оркестър.
- Вера Маркова – бивша учителка.
- Невена Биволарова – Доганова – учителка в София.
- Анка Саханекова – учителка в Копривщица.
- Мара М. Пеева – Филипова – гимназиална учителка в Стара Загора.
- Михаила М. Пеева – гимназиална учителка в София.
- Найден Бозов – бивш гимназиален учител в София.
- Зорница Василева – Копринарова – гимназиална учителка и голяма обществена деятелка в Пазарджик.
- Райна Вранева – учителка в София.
- Христо Вълков – бивш гимназиален учител.
- Т. Вълкова – гимназиална учителка.
- Геновенка Г. Тороманова – певица (музикална консерватория в Париж).
- Христо Р. Цървулджиев – бивш учител.
- Анка Христова – д-р Петрова – юристка.
- Христо Бакърджиев – гимназиален учител в София.
- Верка Иванова Дебелянова – висша социална школа в София.
- Тодорка К. Кантарджиева – гимназиална учителка.
- Марийка Кесякова – бивша учителка и дарителка на Българската Академия на науките.
- Христина Н. Бенева – учителка в Софийската Търговска гимназия.
- Никола Сиреков – гимназиален учител в Копривщица.
- Мария Панайотова – гимназиална учителка в Плевен.
- Здравка Панайотова – гимназиална учителка в Горна Оряховица.
- Мария Маркова – учителка в София.
- Бонка Златарева – учителка във Френския колеж в Пловдив.
- Ел. Госбарова – учителка в Пловдив.
- Филип Палавеев – учител в Копривщица.
- Тодора В. Саржилиева – учителка в София.
- Васил Дебелянов – бивш учител.
- Нешка Лютова – учителка в Копривщица.
- Анка Каблешкова – учителка в Пловдив.
- Ст. Сапунджиев – главен учител в Пловдив.
- Сапунджиева – учителка в Пловдив.
- Георги Герджиков – главен учител в Пловдив.
- Ал. Алексиев – учител в Образцова прогимназия – Пловдив.
- Владимир Мандулов – прогимназиален директор в Пловдив.
- Налбантова – главна учителка в Пловдив.
- Радка Дебелянова – учителка в София.
- М. Дебелянова – Джейкова – учителка.
- Катя Г. Кацарова – оперна артистка (Виенска консерватория) в София и солистка на хора на българските учителки.
- Марийка Т. Алексиева – учителка в с. Чардак.
- Надежда Алексиева – Попова – учителка.
- Елисавета Дебелянова – учителка в София.
- Събева – учителка в с. Душанци.
- Атанас Герасимов – прогимназиален директор.
- Мария Ценова – учителка.
- Христина В. Христова – прогимназиална учителка в Софийско.
- Мария Л. Цанкова – прогимназиална учителка.
- Невена Василева – прогимназиална учителка.
- П. Каравелова – прогимназиална учителка в Копривщица.
- Надежда П. Бояджиева – учителка.
- Пенка Драгийска– учителка в с. Стряма, Пловдивско.
- Мина Н. Лятова – учителка в с. Дюлево, Пловдивско.
- Райна Стоянова – учителка в с. Панчарево.
- Стефания Иванова Загорчинова – учителка по килимарство.
- Мария Иванова Загорчинова – учителка по килимарство.
- Пенка Доросиева – учителка в с. Княжево.
- Милка Иванова Дебелянова – учителка.
- Надежда Илиева Будинова – главна учителка.
- Мария Пеева – учителка.
- Мика Бончева – учителка в Копривщица.
- Койчо Дебелянов – прогимназиален директор в с. Мало Бучино, Софийско.
- Пенка Тороманова – учителка в Копривщица.
- Мария Каравелова – учителка.
- Катя Радомирова – учителка.
- Дончо Г. Карагьозов – основен учител.
- Цветанка Иванова Дебелянова – учителка.
- Вел. Д. Цицелкова – Панайотова – учителка в училище „Бенковски“ – София.
- Мария Пейчева – учителка в София.
- Мара Пеева – Маврудиева – бивша учителка.
- М. Станьова Маврудиева – учителка в Голямо Конаре.
- Мария Каблешкова – Бояджиева – учителка в Златица.
- Харетина Чолакова – Трашлиева – учителка в Бургас.
- Райна Петрова – учителка в София (у-ще „Априлов“).
- Елена В. Саржилиева – Арнаудова – академик по естествени науки.
- Пепа Каравелова – Хаджиева – учителка.
- Любомир Н. Бучков – юрист и журналист.
- Мара Басмаджиева – Бабулкова – учителка в София.
Артисти, писатели, поети и художнициРедактиране
- Мария Тороманова – бивша артистка от Народния театър – София.
- Пенка Тороманова – Радева – професор, артистка от Народната Опера в София и преподавател в Музикалната Академия.
- Лука Ослеков – писател, историк и георгаф.
- Мария х. Бонева – оперна артистка в София.
- Бончо х. Бонев – писател.
- Ник. Герджиков – бивш актьор в Пловдивския градски театър.
- Никола Гаврилов Кантарджиев – голям пианист и диригент.
- Никола Радомиров – художник – пейзажист и живописец. Направил 10 самостоятелни изложби.
- Лучка Малеева – художничка – скулптурка. Участвала в много художествени изложби.
- Дора Пеева – Плачкова – художничка.
- Борис Лулчев Пулеков – художник – график и жудожник – мулажист в Медецинския факултет.
Общественици и политициРедактиране
- Тодор Искров Кесяков – първият български министър на правосъдието в Източна Румелия.
- Георги Вълкович – д-р, първият български министър на търговията в Източна Румелия.
Копривщенски зетьове – министриРедактиране
- Тодор Тодоров – бивш министър-председател.
- Тодор Радев – генерал, бивш министър на правосъдието.
- Н. П. Николаев – д-р, министър на вътрешните работи.
Дипломати и придворниРедактиране
- Лука Моровенов – бивш съветник на Княз Батемберг и на Цар Фердинанд. Голям дарител на „Червения кръст“.
- Павел Груев – съветник на Н. В. Цар Борис ІІІ.
- Мария Петрова – Чомакова – придворна дама на Н. В. Княгина Евдокия.
- Петър Нейков – д-р, пълномощен министър в Будапеща.
- Богдан Кесяков – д-р, легационен съветник. Написал книгата „Принос към дипломатическата история на България“ в 4 тома.
- Анд. Нейков – д-р, о.з., майор, бивш флигел-адютант на Българския цар – Борис ІІІ и аташе по печата в Прага.
- Стефан Станимиров – д-р, аташе при външното министерство.
Висши и други военниРедактиране
- Илия Раев – генерал от пехотата, голям боец през Европейската война. Копривщенин.
- Иван Делчев – генерал, военен съдия.
- Атанас Христов – генерал от генералния щаб, артилерист, бивш Генерал – Адютант на Цар Борис ІІІ. Редактор на Военно – Историческата комисия, професор във Военната академия. Автор на военно – историческите трудове.
- Станьо Топалов – генерал от генералния щаб, пехотинец.
- Михаил Иванов – генерал, пехотинец.
- Никола Каблешков – генерал, героят артилерист от Одрин (1913) и Дойранската епопея – 1918 г. Много уважаван от англичаните, заради големите му бойни качества. Голям Общественик.
- Илия Каблешков – генерал от генералния щаб, обществен и спортен деятел.
- Босилков – генерал, кавалерист.
- Н. Жилков – генерал, инспектор на конницата.
- Лука Бозов – полковник, пехотинец, началник на школата за запасни подпоручици.
- Тодор Главчев – полковник, началник военния конезавод „Божурище“.
- Млъчков – полковник, пехотинец.
- Петко Попстоянов – полковник, участник в Освободителната война, автор на първото българско съчинение по военна организация и др.
- Петко Христов – полковник, пехотинец
- Пейо Старибратов – полковник, командир на инженерен полк.
- Стоян Рашков – о.з., полковник артилерист, герой от Дойранската епопея – 1918 г.
- Стойчо Рашков – о.з., полковник, артилерист.
- Стоянов – о.з., полковник, пехотинец.
- Ст. Попович – о.з., полковник, пехотинец.
- Иван Д. Цицелков – полковник.
- Илия В. Саржилиев – о.з., полковник от инженерните войски. Следвал като военен степидиант в Брюксел – военно инженерство. Боец от фронта от Балканската и Европейските войни
- Петко Г. Сапунджиев – о.з., полковник в Пловдив.
- Стоян Иванов Тороманов – о.з., полковник, пехотинец.
- Нягулов – о.з., полковник, пехотинец.
- Стоян Жилков – о.з., полковник, артилерист.
- Коста Карагьозов – о.з., полковник, артилерист.
- Цанко Бозов – о.з., полковник, пионер.
- Асен Д. Тосунов – подполковник, във военното министерство.
- Цветан Цаков – о.з., подполковник, пионер.
- Чипев – о.з. подполковник, кавалерист.
- Павел Лютов – о.з. подполковник, пехотинец.
- Брайков – о.з., подполковник, пехотинец.
- Дрехаров – д-р, подполковник, командир на артилерийски полк.
- Хр. Н. Тъпчилещов – о.з., директор на д-во „Сингер“.
- Панчо С. Чернев – о.з., подполковник, пехотинец.
- Панчо Бозов – о.з., майор, пионер.
- Цанчо Дрехаров – о.з. майор, артилерист.
- Н. Азманов – о.з., майор, пехотинец.
- Борис Стоянов – майор, пехотинец.
- П. Загорчинов – о.з., майор.
- Георги Тумангелов – майор, пехотинец.
- Георги В. Сарджилиев – д-р, майор, кавалерист. През 1912 – 13 г. взел участие в Балканската война при обсадата на Одрин.
- Б. Ст. Попович – майор, пехотинец.
- Лука Главчев – майор, артилерист.
- Л. Доросиев – о.з., майор, артилерист.
- Лука Малеев – о.з., майор, артилерист, бивш адютант на главнокомандващия през 1918 г. Автор на книгата „Лудендорф клевети“.
- Иван В. Сиреков – о.з., пехотинец.
- Асен Ст. Тороманов – капитан.
- Тодор Алексиев – о.з., капитан, пехотинец.
- Костадин Д. Драгийски – капитан, авиатор в Пловдив.
- Цицелков – мичман от флота.
- Шушулов – капитан, пехотинец.
- Тодор Л. Крадлеков – о.з., капитан.
- Рошавелов – капитан, от генералния щаб, пехотинец.
- Иван Рашков – о.з., капитан, артилерист.
- Борис Млъчков – о.з., капитан, пехотинец.
- Михаил Гугов – о.з. капитан, съдия.
- Цанчо Дебелянов – о.з., капитан, пехотинец.
- Любен Каравелов – поручик, гвардеец.
- Лука Личев – о.з., поручик, пехотинец.
- Тодор Христов Пеев – поручик, кавалерист.
- Нешо Илиев – о.з., поручик, пехотинец.
- Иван К. Кереков – о.з., поручик, пехотинец.
- Дрехаров – поручик, пехотинец.
- Зарко Манолов – поручик, авиатор.
- Кацаров – поручик, кавалерист.
- Гаврил Рашков – о.з., поручик, пехотинец.
- Димитър Ст. Маврудиев – поручик, пехотинец
- Недко Рашков – о.з., поручик, пехотинец.
- Апостол Владимиров – поручик, понтонер в Никопол.
- Васил Палавеев – поручик, пехотинец.
- Владимир Христов – подпоручик, авиатор.
- Павел Гугов – о.з., подпоручик, пехотинец
- Георги Загорчинов – о.з., подпоручик, пехотинец
- Веселин Шабанов – о.з., подпоручик, артилерист.
- Васил Сивриев – подпоручик, пехотинец 30-ти пехотен полк – Симеоновград.
- Александър Стоянов – подпоручик.
Копривщенци, загинали през Балканските и Първата световна войниРедактиране
- Офицери
- Полковник Гаврил Кантарджиев – загинал геройски за отечеството, в бой през Европейската война – в Добруджа.
- Полковник Тодор С. Палавеев – загинал в бой през Европейската война.
- Полковник Михаил Пеев – Плачков – кавелерист, доблестен офицер, загинал в Балканската война.
- Майор Владимир Пеев – Плачков – пехотинец, загинал славно за родината, в бой през Балканската война.
- Майор Атанас Пеев – Плачков – от Генералния щаб, пехотинец (трети брат), загинал геройски в бой през Европейската война в Македония.
- Майор Яким Кесяков – артилерист, загинал за Родината през Балканската война при Радовиш.
- Капитан Ст. Душков – загинал за свободата на брата – роб.
- Поручик Динчо Дебелянов – пехотинец, загинал геройски за Отечеството, в бой с англичаните през Европейската война – в долината на р. Струма.
- Поручик о.з. Иван Михалев Маджаров – загинал в бой през Балканската война.
- Поручик Лука Тумангелов – загинал за родината през Европейската война – в Македония.
- Поручик Станьо Найденов – загинал в бой с румънците през Европейската война.
- Поручик Иван Илиев Кацаров – пехотинец, загинал в Европейската война.
- Поручик Антон Каблешков – кавалерист храбрец, загинал геройски в бой с турците през Балканската война в Тракия.
- Подпоручик Н. Радомиров – загинал храбро в сражение в Европейската война.
- Подпоручик Андон Бойков – загинал за Родината през Европейската война в Македония.
- Подпоручик Недельо Козинаров – загинал в бой през Европейската война.
- Подпоручик Борис Динчов – загинал в бой през Европейската война.
- Подпоручик Кунчо Драгиев Драгийски – загинал в бой през Европейската война при Велес.
- Подофицери
- Кръстьо Петков – 1913 г.
- Драгоя Будаков – 1912 г.
- Кунчо Д. Панчов – 1915 г.
- Рашко Вакарелов – 1913 г.
- Павел Т. Главчев – 1913 г.
- Павел Ц. Бозов – 1916 г.
- Стойчо К. Гърнев – 1916 г.
- Иван Н. Пиринджиев – 1916 г.
- Генчо Дапков – 1912 г.
- Дончо Тороманов – 1912 г.
- Гаврил Д. Ревов – 1916 г.
- Петко Мерджанов – 1912 г.
- Димитър Паничаров – 1916 г.
- Петкьо Гьотлиев – 1916 г.
- Георги Царвулджиев – 1915 г.
- Георги Д. Панеков – 1918 г.
- Петко Младенов – 1915 г.
- Ненчо Н. Косьов – 1916 г.
- Найден Петков – 1916 г.
- Редници
- Генчо П. Стрелков – 1912 г.
- Христо Кофарджиев – 1916 г.
- Христо Г. Панчаров – 1916 г.
- Тодор Д. Чорапчиев – 1916 г.
- Андон Г.Терзиев – 1918 г.
- Павел Н. Бербетов – 1912 г.
- Ланко М. Карамунчев – 1913 г.
- Рашко Гайтанеков – 1916 г.
- Илия П. Василев – 1913 г.
- Дончо П. Василев – 1913 г.
- Никола П. Врабеков – 1916 г.
- Рашко Хр. Добреков – 1913 г.
- Матея Р. Немиркин – 1916 г.
- Рашко Д. Стипчеков – 1918 г.
- Гаврил Стипчеков – 1917 г.
- Павел Сим. Нинов – 1916 г.
- Филип Р. Хейников – 1917 г.
- Тодор Кр. Райков – 1913 г.
- Дончо Ив. Воденичаров – 1916 г.
- Иван Радоев – 1916 г.
- Цанчо Н. Калканов – 1912 г.
- Сабо П. Стайков – 1916 г.
- Дело Н. Самодивеков – 1916 г.
- Петър Н. Геов – 1912 г.
- Генчо П. Мрънков – 1913 г.
- Динчо П. Мрънков – 1916 г.
- Георги Р. Златарев – 1917 г.
- Димитър С. Тороманов – 1913 г.
- Атанас Н. Райков – 1917 г.
- Славчо С. Банчев – 1912 г.
- Груйо Т. Тороманов – 1912 г.
- Иван Т. Тороманов – 1917 г.
- Вельо Хр. Калев – 1918 г.
- Панчо Хр. Тороманов – 1913 г.
- Георги Л. Табаков – 1913 г.
- Дончо Г. Дончев – 1913 г.
- Димитър Н. Налбантов – 1913 г.
- Иван Н. Орашъков – 1912 г.
- Стойко Н. Орашъков – 1915 г.
- Нанчо Ив. Златаров – 1915 г.
- Нойо К. Джоголанов – 1915 г.
- Енчо К. Пандуров – 1913 г.
- Салчо П. Азманов – 1913 г.
- Памел М. Тънкикожов – 1918 г.
- Груйо Н. Палавеев – 1918 г.
- Брайко Н. Киндеков – 1912 г.
- Тончо П. Козлеков – 1916 г.
- Нетко П. Младенов – 1915 г.
- Тодор П. Бурносузов – 1916 г.
- Славчо Р. Радомиров – 1918 г.
- Сабо Стан. Воденичаров – 1916 г.
- Георги Томев – 1917 г.
- Лулчо х. Г. Кесяков – 1917 г.
- Александър Д. Бернусунов – 1912 г.
- Кунчо Ив. Сапунджиев – 1916 г.
- Гаврил Ил. Татарлиев – 1915 г.
- Илия Р. Герасимов – 1915 г.
- Йовко Ив. Главчев – 1918 г.
- Станьо Ст. Воденичаров – 1915 г.
- Гаврил Ст. Воденичаров – 1918 г.
- Димо Н. Ревов – 1912 г.
- Нешо К. Юруков – 1913 г.
- Георги Н. Банчев – 1916 г.
- Найден Н. Стефлеков – 1915 г.
- Матея Н. Новаков – 1918 г.
- Банчо Н. Тодоров – 1913 г.
- Панчо Н. Дюлгяров – 1916 г.
- Никола Н. Дюлгяров – 1916 г.
- Матея Ив. Паралеев – 1915 г.
- Пейо Сим. Нинов – 1916 г.
- Найден Н. Бозов – 1916 г.
- Тодор П. Гърмидолов – 1913 г.
- Петко Р. Кълев – 1913 г.
- Найден С. Новаков – 1912 г.
- Петър Сп. Петров – 1912 г.
- Гаврил Т. Киндеков – 1912 г.
- Павел Ц. Фурнаджиев – 1916 г.
- Петър К. Златаров – 1915 г.
- Атанас Г. Каменаров – 1918 г.
- Вельо Г. Димитров – 1917 г.
- Стоян Г. Белайков – 1915 г.
- Стоян Д. Толинов – 1918 г.
- Кунчо Ив. Фитлеков – 1918 г.
- Петко Хр. Доганов – 1913 г.
- Груйо Станьов – 1916 г.
- Недко Р. Паничаров – 1913 г.
- Алекса П. Кесяков – 1918 г.
- Иван П. Динчев – 1913 г.
- Лулчо Ц. Биволаров – 1915 г.
- Рашко Г. Каменаров – 1913 г.
- Петър П. Младенов – 1916 г.
- Цвятко Т. Вълчинов – 1912 г.
- Луко Т. Вълчинов – 1916 г.
- Илия Ц. Дрехаров – 1916 г.
- Найден Н. Лалов – 1917 г.
- Ганчо В. Врачов – 1916 г.
- Павел Г. Гайтанеков – 1915 г.
- Найден Ив. Лалов – 1917 г.
- Павел Сп. Тороманов – 1915 г.
- Лулчо Рал. Пеев – 1918 г.
- Лулчо Вел. Вътев – 1918 г.
- Вельо К. Мангъров – 1917 г.
- Гаврил Ст. Кунчев – 1913 г.
- Сабо Г. Тиханеков – 1917 г.
- Тодор Д. Дуплеков – 1915 г.
- Пейо Хр. Пеев – 1912 г.
- Цанчо П. Въжаров – 1915 г.
- Тодор Искр. Йончев – 1917 г.
- Илия Н. Косьов – 1912 г.
- Иван Т. Юруков – 1915 г.
- Бенко М. Битолов – 1916 г.
- Луко Р. Скоклеков – 1918 г.
- Кръстьо Ф. Белайков – 1918 г.
Копривщенски журналистиРедактиране
- „Бачко“ – псевдоним на редактора на местния копривщенски вестник „Тръба“, излизащ преди Освобождението, който се е списвал на ръка.
- Г. Кереков – началник българската телеграфна агенция.
- Лука Говедаров – дългогодишен журналист, главен редактор на в. „Юг“ в Пловдив. Автор на пиесата „Война и хора“.
- Спас Икономов – дългогодишен журналист.
- Борис П. Пулеков – дългогодишен сътрудник на няколко вестници и списания.
- Иван Ив. Джартазанов – бивш редактор на в. „Средногорие“.
- Христо Басмаджиев – репортер във в. „Слово“.
- Атанас Ценов – млад журналист, участва във вестници и списания.
- Никола Каменаров – д-р, редактор – стопанин на в. „Ктопанска просвета“ и съредактор на списание „Стопанска мисъл“, орган на дружеството на икономистите-академици.
- Стоян Нейков – уредник във в. „Заря“.
Копривщенски лекариРедактиране
- Стоян Доганов – доктор във Виена и София.
- Доганов – доктор в Русе.
- Стоян Киркович – професор, доктор в София.
- Иван Кесяков – доктор в Пловдив и в София, бивш главен директор на Народното здраве. Дарител на БАН и секретар на д-во „Червен кръст“.
- Душков – Кесяков – доктор в София, голям приятел на средната класа. Бивш главен асистент при университетската пропедевтична вътрешна клиника. Написал и напечатил книги.
- Дойчо Шулев – доктор виден хирург в Александрия.
- Зъбол Каблешков – доктор в София.
- Пашмаганов – доктор в София.
- Душков – доктор в София. Ветеринар.
- Иван Н. Каблешков – доктор в Пловдив.
- Иван Малеев – доктор в София. Той е първият българин, който се е изкачил на най-високия връх в Европа – Монблан – 1909 г.
- Н. Млъчков – доктор в Бургас.
- Г. Н. Пранчов – доктор в Пловдив.
- Невена Вълкова – Моллова – доктор в София.
- Н. Драгиев – доктор в Пловдив. Ветеринар.
- Прахов – доктор в София. Ветеринар.
- Клисаров – доктор в Пловдив. Ветеринар.
- Чернев – доктор в Пловдив.
- Попстоянов – София.
- Посланеков – доктор в Искрец.
- Саханеков – доктор в Мездра.
- Койка Радомирава – доктор в София.
- Н. Райчинов – доктор в Пловдив.
- Иван Беловеждов – доктор в София.
- Христо Душков – доктор в София.
- П. Григорчев – доктор в София.
- Личев – доктор в Перник.
- Надежда Ст. Кантарджиева – Кожухарова – доктор в София.
- Татяна Кантарджиева – доктор в София. Зъболекар.
- Димитър Панайотов – хирург, управител на болницата в Карлово.
- Руска Бабулкова – Найденова – доктор в София. Зъболекар.
- Николай Цв. Цаков – доктор в с. Раковица, Кулско.
- Бор. Д. Дишлиев – доктор.
- Иван Р. Доросиев – доктор във Варна. Аптекар
- Лука Т. Бенев – доктор в Перник. Аптекар
- Нестор К. Тодоров – доктор в Цариград. Аптекар
- Гаврил Владимиров – доктор в Горна Оряховица.
Инженери и архитекти от КопривщицаРедактиране
- Андон Прахов – инженер, бивш началник отделение в министерството на железниците.
- Павел Прахов – машинен инженер във фабрика „Картел“.
- Лука Н. Бенев – електроинженер в София, главен представител на радио „Телефункен“.
- Георги Т. Бенев – електроинженер в София, главен представител на радио „Телефункен“.
- Димитър Кубин – машинен инженер, началник вагонното отделение при гара София.
- Стойчо Каравелов – инженер в София. Първият българин минен инженер и металург.
- Александър Г. Тумангелов – инженер в Пловдив.
- Кирил Крадлеков – инженер в Перник.
- Веселин Панайотов – инженер в София.
- Димитър Г. Золотович – инженер в трамвайното депо в София.
- Пленимир Ст. Попович – електро-инженер.
- П. Ст. Кантарджиев – архитект в София.
- Тодор Ст. Кантарджиев – инженер в София.
- Б. Пранчов – инженер в Пловдив.
Копривщенски съдииРедактиране
- Антон Каблешков – бивш прокурор и председател на отделение във Върховния касационен съд. Бивщ длгогодишен член и секретар на философско-обществения клон на БАН и неин дарител (фонд Антон С. Каблешков”). Бивш преподавател на държавния университет по облигационно гражданско и търговско право. Доблестен общественик.
- Стоян Вълков Каблешков – мирови съдия в Пловдив.
- Костадин Малеев – апелативен съдия.
- Доганов – апелативен съдия в Русе.
- Драгиев – бивш член в софийски окръжен съд.
- Тодор Цаков – апелативен съдия в Русе. Преводач на книги в областта на правото.
- П. Сапунджиев – бивш мирови съдия.
- Б. Чолаков – мирови съдия.
- Н. Малеев – бивш мирови съдия в София.
- Малеев – общински съдия в София.
- Л. Малеев – полицейски следовател в София.
- Господин Малеев – държавен юрисконсулт.
- Тодор Г. Тумангелов – мирови съдия.
- Нестор П. Лютов – мирови съдия.
- Лука Пулеков – нотариус.
Общественици, дарители, стопански и културни деятелиРедактиране
- Андон Драгийски – общественик и бивш финансов инспектор.
- Атанас Т. Алексиев – академик, географ в картографския институт – София.
- Д. Цицелков – директор на клона от БН. Банка – Пазарджик.
- Адам Нейчев – бивш народен представител, аптекар и общественик.
- Асен Д. Кацаров – д-р, спец. агроном, началник отделение при земеделската опитна станция в София. Бивш асистент при Агрономическия факултет.
- Борис П. Калъчев – академик по търговски науки (в Германия).
- Богдан П. Малеев – спортен деятел в „Юнак“ и „Ф.К.13“ , печелил награди и лавров венец от Софийско д-во „Юнак“ – 4 при големи състезания. Загинал за спорта.
- Братя Касърови – придворни книжари в София.
- Бойко Нешов – бивш Софийски пом. кмет. Голям дарител на д-во „Червен кръст“, подарил също къщата си в София на ул. Бенковска, струваща около 2 000 000 лв.
- Вельо Сираков – кооперативен деятел в София, член на управителния съвет на подуенската популярна банка, неин основател.
- Вельо Саржилиев – бивш помощник кмет на София и стар общественик.
- Величка Д. П. Иванова – общественичка в София.
- Васил Палавеев – кооперативен деятел в София и член в управителния съвет на Ючбунарската популярна банка.
- Велислав Ив. Кацаров – о.з. поручик – артилерист в Берковица. Председател на Популярна банка там и член на висшия съвет при съюза на Народните кооперативни банки. Бивш кмет на града. Като такъв построил електрическата юзина и халите. Голям общественик (братов син на генерал Д. Кацаров). Редактор на в. „Берковски новини“.
- Георги А. Шулев – общественик и български търговски представител в Александрия.
- Георги Д. Тосунов – чиновник в Ючбунарската Популярна Банка – София.
- Гарвил Рашков – завършил френски лицей в Цариград и право в Софийския университет. Стопански деятел и инспектор при застрахователно д-во „Балкан“.
- Георги Говедаров – голям общественик в Пловдив, народен представител от Пловдивско, председател на Парламентарната комисия по Министерството на Външните работи и пръв делегат на България в Международната Интерпарламентарна конференция. Дългогодишен публицист.
- Георги Михаелов Маджаров – общественик и бивш кмет на София.
- Георги Пройчев – директор при Българска Народна Банка.
- Гаврил Тумангелов – архиерейски наместник и общественик в Карлово.
- Георги Ст. Попович – агроном в Средногорието.
- Григор Сарджлиев – бивш семинарист, учител и после голям юрист и общественик.
- Георги Тороманов – дворцов чиновник.
- Гаврил Зайков – лесничей.
- Гаврил Б. Душков – началник на телеграфо-пощенска станция в София.
- Гаврил Хлътьов Кузманов – племенник на Георги Бенковски, кооперативен деятел в София и член-делегат в управителния съвет на Ючбунар популярна банка.
- Гроздьо П. Бозов – виден индустриалец и търговец – житар в Карнобат.
- Димитър Тороманов – общественик и дворцов чиновник в София.
- Дончо П. Пеев – инспектор при БЦЗ и Кооперативна Банка.
- А. Каблешков – бивш директор на Българската Централна Кооперативна Банка.
- Дончо Клисаров – бивш кмет на Копривщица и голям туристически деятел.
- Душко Цаков – общественик и бивш кмет на с. Райна княгиня.
- Дончо Палавеев – общественик и голям стопански деятел в София.
- Д. Раев – началник отделение при Дирекция на държавните дългове.
- Екатерина П. Каравелова – копривщенска снаха, жена на бившия министър-председател Петко Каравелов, голяма общественичка и ръководителка на много дружества и благотворителни начинания в София.
- Илия Брайков – общественик, бивш началник – клон Българска Народна Банка.
- Илия Стайков – спортен деятел и директор на „Английски феникс“ в София
- Иван К. Кереков – прокурист на Ипотекарна банка.
- Иван Личев – меценат и колекционер на скъпи картини и антични предмети. Секретар и основател на д-вото на „Приятели на изкуството“.
- Иван Нейков – индуструалец в Пловдив и фабрикант на барут и ловни материали.
- Иван Тодоров – общественик, кооперативен деятел и член от управителен съвет на Софийската популярна банка. Бивш многоуважаван кмет на гр. Ниш през Европейската война.
- Иван Палавеев – индустриалец в София.
- Иван Брайков Касъров – виден столичен търговец, придворен книжар и издател на сп. „Деница“ с редактор Иван Вазов.
- Йонко Кехайов – виден столичен адвокат.
- Илия Будинов – герой от Сливница, произведен за отличие в чин кандидат-офицер и награден с множество ордени. Основател на Доброволческата организация в България и дългогодишен редактор на в-к „Сливница“. Бивш окръжен инспектор на труда в Одрин.
- Иван Илиев Кацаров – брат на генерал Кацаров, бивш общественик, околийски началник и депутат в Берковица. Основател на ловното д-во там. Ловният дом в Берковица носи неговото име.
- Иван Т. Доросиев – бивш началник на централното сметководство на БДЖ., автор на книгата „Финансово изследване върху Българските държавни железнции“.
- Иван Я. Доросиев – притежател на мина в Австралия.
- Константин Янков Кереков – доктор по правото, (следвал в Германия), виден одрински гражданин. Представител на българите в Мезлиша, бивш кмет на град Одрин през 1912 – 1913 г.
- Константин Белчев – общественик, виден столичен адвокат и общински съветник.
- Кръстьо Балабанов – д-р, секретар на Италианската търговска камара в София.
- Кунчо Тодоров (капитан Кунчо) – виден търговец в Цариград, притежател на голямата гемия „Славен моряк“ (Джелайн-бахри). Дохождал в България да участва в Балканската и Европейската войни, произведен за отличие старши-подофицер и награден с кръст за храброст.
- Кръстю Бал. Маврудиев – в Пловдив, подофицер, през време на антигръцкото движение носи трикольорно знаме начело на манифестацията, която превзема гръцката черква в Пловдив и пада убит от гърците на вратата на черквата.
- Лука Т. Чипев – член от фирмата Т. Ф. Чипев, известен библиогност, книжар и издател.
- Лука Илиев Бенев – ловен деятел в Пловдив.
- Лука Доросиев – началник отделение в БДЖ и делегат на Българското параходно дружество.
- Личо Недков Каблешков – юрист в Пловдив.
- Лука Петров Жилков – инпектор БЦЗК. Банка.
- Лука Ц. Главчев – началник служба в БДЖ.
- Лука Доросиев – инспектор в БДЖ.
- Л. Лахтариев – индустриалец в с. Куртово Конаре (има фабрика за доматено пюре).
- М. Минчев – д-р, общественик и виден юрист в София.
- Матей П. Карамунчев – голям търговец – милионер в Сан Франциско.
- Нешо Личев– кмет на гр. Пешера.
- Никола Ф. Чипев – свещеник, учител и секретар на одринската митрополия. Архиерейски наместник и деец от Революционното движение в Македония. Брат е на известния книжар Т. Ф. Чипев.
- Никола Каменаров – д-р, началник отделение на М-вото на железниците.
- Н. Чипев– общественик и аптекар в Пловдив.
- Ненчо Бозов – голям туристически деятел и дългогодишен н-к служба при Софийската община.
- Нестор Бучков – общественик, виден софийски гражданин. Бивш финансов инспектор.
- Найден Малеев – общественик и юрист в София.
- Н. Драголов – пловдивски областен управител и голям общественик.
- Нешо Чипев – д-р, общественик и общински съветник в София.
- Найден Пранчов – общественик и публицист в Пловдив.
- Недко Белчев – общественик и индустриалец.
- Нестор Мандулов – свещеник и общественик в Пловдив.
- Невена Стоянова – Лулчева – копривщенска снаха, дългогодишна гимназиална учителка в София (II девическа гимназия) и незаменима специалистка по физическо възпитание. Много уважавана и обичана от своите колеги и ученички. Инициаторка на много благотворителни начинания в училищата. Наградена с дамския кръст – III степен.
- Никола Келчов – и синове големи индустриалци (мелничари) и земеделци в с. Кнежа.
- Нонка Т. Ф. Чипева – видна столична гражданка, съпруга на известния български книжар и издател Т. Ф. Чипев, правела много благодеяния и дарения.
- Никола Иванов Тороманов – лесничей.
- Николай Минчев – дългогодишен кмет на Българската община в Цариград.
- П. Радомиров – агроном.
- П. Райчинов – агроном.
- Петко Беловеждов – общественик, търговски деятел и книжар в Пловдив.
- Панчо Радомиров – общественик и бивш главен инспектор в БЦ Кооп. Банка.
- Петко Будинов – общественик в град Копривщица и музеен деятел.
- Рашко Куйлеков – общественик, бивш виден анадолски търговец и кмет на град Копривщица.
- Радка Иванова – Вис – обществена деятелка в Женева, основателка и председателка на д-во „България“ със седалище в Цюрих. Обучила децата и мъжа си на български език. Къщата си устроила по копривщенски.
- Р. Рашков – д-р, висш чиновник в Б. Н. Банка.
- Рашко Душков – голям стопански и занаятчийски деятел в София.
- Рашко Т. Чипев – общественик, търговски и спортен деятел в София.
- Станьо Сапунджиев – началник телеграфо-пощенска станция в София.
- Сергия х. Стоянов – виден търговец в Цариград, дългогодишен „устабашия“ на абаджийския еснаф там.
- Стоян Христов Киндеков – виден индустриалец, фабрикант на мебели в София.
- Славчо Ив. Карамунчев – предприемчив човек. При странструването си из света загива при катастрофата с големия параход Титаник.
- Св. Беловеждов – бивш легационен чиновник в Прага и Цариград.
- Стоян Пранчов – общественик в Пловдив.
- Смил Томов – бивш помощник кмет в София, голям банков и занаятчийски деятел. Председател на Софийската Популярна банка и член в управителния съвет на Съюза на Народните кооперативни Банки.
- Станьо Р. Маврудиев – стопанин и занаятчийски деятел в София, член от управителния съвет на Соф. Популярна банка.
- Стоян Барболов – индустриалец в гр. Русе. Притежава фабрика „Електрон“, за парно боядисване.
- Тодор Герджиков – бивш окръжен управител в София и обществен деец.
- Тончо Тр. Драгиев – издател и печатар в София. Придворен книговездец. Почитен председател на Соф. колоездачно д-во и благодетелен член на колоездачния съюз.
- Тодор Панчев – общественик и писател. Написал и печател книгите: „Писмата на Найден Геров“ и „Найден Геров – сто године от раждането му“.
- Т. Ф. Чипев – известният голям български книжар и издател в столицата. Първият издател на Вазовите съчинения: „Видул“, „Под игото“ и др. Получил ордени и множество награди в България и странство за добро издаване на книги („Сребърната книга“ на Американския пълномощен министър Шумейкър, награди от Париж, Прага, Загреб и др.).
- Тодор Т. Драгиев – столичен печатар и книговезец. Завършил търговското училище при С. Т. Кам.
- Тодора Саръилиева – живее в село Дебърщица, Пазарджишко. Подарила няколко ниви с овощни дървета (орехи) за благотворителни цели на местната църква.
- Тодор П. Грозлеков – началник застраховат. служби при Българска Земделска Кооперативна Банка. Дългогодишен секретар на Копривщенската дружба в София.
- Филип Чипев – енергичен труженик за издигане на българската илюстрована детска книга. Член от фирмата Т. Ф. Чипев, получила много награди за добро издаване на книги в България и странство.
- Христо Минчев – лесничей, деятел по залесяванията и организатор на временната трудова повиност.
- Христо Иванов Тодоров – спортен деятел ски-шампион. Загинал за спорта.
- Христо Кесяков – д-р, общественик и бивш кмет на гр. Копривщица. Публицист и дарител на БАН.
- Харалампи Орошаков – общественик, юрист и бивш кмет на София.
- Христо Лулчев – дипломиран майстор на струнни музикални инструменти и притежател на единственото ателие за такива в София.
- Харалампи Натов Попов – подначалник на занаядчийския отдел при Соф. Търговско-индустриална Камара.
- Христо Кехайов – виден столичен адвокат.
- Цоко Грозлеков – виден Пловдивски гражданин и голям търговец.
- Цанчо Дебелянов – общественик, запасен офицер и голям боец от фронта. Бивш кмет на Копривщица, а сега на с. Радуил.
- Цветан Цаков – бивш пом-началник служба при БДЖ. и спестро-деятел.
- Цонка Петрова – общественичка и стопанка на Кооперативен театър – София. Меценатка.
- Петър Петров – спортен деятел в София.
- Янко Доросиев – голям български предприемач. Строил здания и в Софийския дворец.
- Башулков – д-р, юрист и кмет в провинцията.
- Христо Стоилов – пом. кмет в София.
- Динчо Шопов – съученик на Л. Каравелов, заселил се отдавна в гр. Карнобат. Залесил голия и пуст карнобатски баир с различни дървета, превърнал го на парк, единственото място за разходка там. Сега носи неговото име: „Дядо Динчовия баир“.
- Христо Иванов Клинков – голям търговец, стопански деятел, притежава големия хотел „Клинките“, в град Карнобат.
- Ральо П. Бозов – виден търговец-житар в Карнобат.
- Ненко Иванов Клинков – търговец и стопански деятел в Карнобат.
- Славчо П. Бозов – чиновник в Земеделска Банка в Карнобат.
- Петко Р. Бозов – заселил се в село Ачларе, Карнобат, земеделец и скотовъдец с 250 глави едър добитък.
- Павел Паисиев – главен касиер на Кооперативна Централа „Напред“ в София.
- Петър Калъчев – виден гражданин на столицата един от първите печатари и дарители на Копривщенското читалище.
- Любен Камбанов – юристконсулт в Пловдивската община.
- Тодор Катранушков – лесовъд, пом. Инспектор в София.
- Пеьо Г. Томов – академик по финансови науки, чиновник Е.Н. Банка.
- Хермина Далтон – Панайотова – копривщенска снаха (от щата Масачузетс) гимназиален учител в американското у-ще в София.
- Георги Р. Радомиров – генерален представител на Istituto Sieroterapiko Milanese „Belfanti“ – Милано и др. фирми за медикаменти.
Видни копривщенски зетьовеРедактиране
- Тодор Тодоров – бивш министър-председател.
- К. Вакарелски – бивш пълномощен министър.
- Драгомиров – генерал, общественик.
- Христо Бурмов – генерал,общественик и военен писател. Герой от голямата битка при Криволак.
- Н. Никифоров – генерал, старият ветеран.
- Т. Радев – генерал, бивш министър.
- Золотов – полковник, общественик.
- Н. Алтънов – дипломат.
- Пею Яворов – известен поет.
- Вас. Моллов – в, професор д-р, медицинския факултет. Дописен член на Академия на Науките.
- Никола Маринов Анчев – доктор в с. Бисер, Харманлийско.
- Желю Ганчев – професор от Държавния университет.
- Обрейко Обрейков – д-р, председател на Пловдивската търговска камара, голям стопански деец и организатор на прочутия Пловдивски мострен панаир.
- Алфред Лауфер – д-р, германски дипломат.
- Димитър П. Иванов – професор от музикалната академия.
- Владислав Земжуски – секретар в Полската легация.
- Георги Вълков – генерал.
- Шапкаров – полковник, началник отделение при миниатерствовото на Железниците.
- Георги Кожухаров – д-р, от София.
- Еню Бомбалдаков – н-к отдел в Дирекция на пощите.
- Константин Гълъбов – професор от Държавния университет.
- Станчев – инженер от София.
- Йордан Мичковиц – виден юрист.
- Искър Аврамов – търг. академик.
- Георги А. Георгиев – о.з., капитан, академик (Лайпциг) и инспектор при Българска народна банка.
- Димитър Хр. Стоянов – академик по финансови науки.
- Марко Петров – доктор от София.
- Стоян Иванов – инспектор-агроном.
- Б. Попов – подполковник, пехотинец.
- Г. Кисьов – майор.
- Йорданов – капитан, военен художник.
- Милош Данов – стопански и културен деец в Пловдив и София, член от книгоиздателство „Христо Г. Данов“.
- Самсаров – инженер, директор на д-во „Гранитоид“.
- Павлов – инженер от София.
- Петър Малчев – директор на Търговската гимназия в Пловдив.
- Симеон Василев – стопанин на книжарницата-книгоиздателство „Отец Паисий“ в Пловдив.
- Атанас Чолаков – академик по търговски науки.
- Георги Арнаудов – началник занаятчийския отдел при Софийската търговско-индустриална камара.
- Ив. Трашлиев – инженер, Бургас.
- Коста Балтов – голям чифликчия в Пловдив и специалист земеделец.
- Стоян Груев – о.з. капитан, кмет на с. Владая.
- Стефан Алб. Гечев – драгоманин (водач) в Атинската делегация.
- Милош Вълчев – бивш народен представител и виден индустриалец.
- Станимир Станимиров – директор, ръководител на гимназиалното образование, бивш директор на народната библиотека, главен секретар на Св. Синод, голям общественик дал много научни трудове.
- Алекс Т. Марков – генерал, бригаден командир. Сътрудник във Военно-историческата комисия. Автор на много научни трудове.
- Г. Золотович – д-р, запасен санитарен полковник на Върховният Медицински Съвет и дворцов лекар.
- Стефан Стойнов – полковник от 1-ви пехотен полк.
- Димитър Янков – майор от Генералния Щаб във Военното книгоиздателство – София.
- Тодор Панайотов – гимназиален учител.
- Хр. Христакиев – бивш съдя, околийски началник и кмет на гр. Брезник.
- П. Катранушков – д-р, гинеколог в мини „Перник“.
- Асен Цанков – виден столичен адвокат.
- Георги Петров – директор на 5-та прогимназия и старейшина на прогимназиалните директори в София.
- Христо Кабакчиев – художник от Търново.
- Кирил Бабулков – гимназиален учител в София.
- П. Тихолов – инженер, главен инспектор при БДЖ.
Видни Копривщенски шуреиРедактиране
- Владимир Василев – писател, директор на Народния театър в София.
- Цветан Стоянов – историк, общественик и преподавател в Военната гимназия.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34, 42
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
- ↑ Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Средна гора. Гара Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. д-р Екатерина Ослекова – заслужил гражданин на Софийска област Посетен на 18 септември 2021
- ↑ Средна гора. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Град Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Пулеков, Б.. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
- ↑ Rooms.bg. Хотел Хаджиите. Посетен на 27 октомври 2021
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Кирила Възвъзова – Каратеодорова. Непубликувани документи за участници в Априлското въстание в Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 148 – 188.
- ↑ Видни личности Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine. Посетен на 19 април 2014
- ↑ а б в г Vreme2001.com. Духовници от четвърти панагюрски революционен окръг – участници в Априлското въстание. Посетен на 24 септември 2021
- ↑ Starasilistra.com. Велислав Райков. Евлампия Стоева. Посетен на 27 август 2021
- ↑ Voivodi.eu. Втора копривщенска чета. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 32 – 34.
- ↑ Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Пловдив. с. 75 – 76 ISBN 978-619-7249-29-3
- ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2014. с. 89.
- ↑ Цитира с текста от паметния надпис поставен на портата на дома му
- ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 53 – 55.
- ↑ а б Чудомир. Хайдути в Казанлъшко. Chitanka.info, (Публикуван във в. „Септември“ (Стара Загора), X, бр. 557 от 15.XII.1954 г.) Посетен на 5 октомври 2021
- ↑ а б Освободителни борби. Direkciamuzei.com Посетен на 7 октомври 2021
- ↑ Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 12.
- ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 84.
- ↑ Sofiapomni.com. София помни. Посетен на 6 април 2022
- ↑ Direkciamuzei.com. Освободителни борби. Посетен на 25 март 2022
- ↑ а б Град Копривщица. Исторически бележки. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Средна гора. Посетен на 10 октомври 2021
- ↑ История на българите с поправки и добавки от самия автор акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
- ↑ а б Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 94, 95, 105.
- ↑ Бележка на автора на Туристико-исторически водач за град Копривщица Б. Пулеков: М. Герджиков, след половин век тръгва по стъпките на другия копривщенин, легендарния Д. Ватаха.
- ↑ Promacedonia.org. Македонски, Христо. „Записки на Христо Македонски, (1852 – 1877)“, ОФ, София, 1983. Посетен на 15 май 2022
- ↑ Liternet.bg. Дончо войвода. Посетен на 4 февруари 2022
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34, 42
- ↑ Voivodi.eu. Първа българска легия в Белград. Посетен на 16 януари 2022
- ↑ Flatik.ru. Защитени територии в Средна гора. Посетен на 31 декември 2021
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
- ↑ Някои имена, включени в списъка на Борис Пулеков, но отразени в горните раздели, не са приложени и тук.