Живак

химичен елемент с атомен номер 80
(пренасочване от Hg)

Живакът, наричан още живо сребро е химичен елемент със символ Hg (на латински: Hydrargyrum; от гръцки: υδράργυρος) и атомен номер 80 в периодичната система на елементите.

Живак
Живак – течен, сребрист метал
Живак – течен, сребрист метал
Течен, сребрист метал
Спектрални линии на живак
Спектрални линии на живак
ЗлатоЖивакТалий
Cd

Hg

Cn
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZЖивак, Hg, 80
Група, период, блок126d
Химическа серияпреходен метал
Електронна конфигурация[Xe] 4f14 5d10 6s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 18, 2
CAS номер7439-97-6
Свойства на атома
Атомна маса200,592 u
Атомен радиус (изч.)150 (171) pm
Ковалентен радиус132±5 pm
Радиус на ван дер Ваалс155 pm
Степен на окисление2, 1, −2
ОксидHgO (слабо основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,00
Йонизационна енергияI: 1007,1 kJ/mol
II: 1810 kJ/mol
III: 3300 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетечност
Кристална структураромбоедрична
Плътност13534 kg/m3
Температура на топене234,3210 K (−38,679 °C)
Температура на кипене629,88 K (356,88 °C)
Моларен обем1,48×10-5 m3/mol
Тройна точка234,3156 K; 1,65×10-4 Pa
Критична точка1750 K; 1,72×108 Pa
Специф. топлина на топене2,29 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение59,11 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 315 350 393 449 523 629
Скорост на звука1451,4 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет139,5 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост1×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление0,961 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост8,3 W/(m·K)
Магнетизъмдиамагнитен [1]
Модул на свиваемост25 GPa
История
ОткритиеДревен Китай и Древна Индия
(≈2000 г. пр.н.е.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
194Hg синт. 444 г. ε 194Au
195Hg синт. 10,53 часа β+ 195Au
196Hg 0,15 % стабилен
197Hg синт. 2,67 дни ε 197Au
198Hg 10,04 % стабилен
199Hg 16,94 % стабилен
200Hg 23,14 % стабилен
201Hg 13,17 % стабилен
202Hg 29,74 % стабилен
203Hg синт. 46,612 дни β- 203Tl
204Hg 6,82 % стабилен

Живакът е тежък и сребрист метал, един от двата елемента (и единственият метал), чиито прости вещества са течни при стайна температура. Другият е бром, а малко над стайна температура се втечняват и металите галий и цезий – 29,76 °C и 28,5 °C, респективно. Той притежава добра електропроводимост, но лоша топлопроводимост. Има диамагнитни свойства. Лесно формира сплави, наричани амалгами с почти всички често срещани метали.

Твърдост по Моос – 1,5

Познат е още в древността. Химичното му означение Hg е от латинското име на живака Hydrargyrum – „водно (течно) сребро“.

Употреба

редактиране

Използва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на злато, козметиката – за направата на избелващи кремове, стоматологията – за обтурация на зъби.

Гърмящ живак се използва за капсул-детонатори.

Форма в природата

редактиране

Живакът се среща в природата главно под формата на минерала цинобър (HgS) или заедно с него. Около половината от произвеждания живак в света идва от Испания и Словения, а другата половина – от Русия и Северна Америка. Живакът се извлича от цинобъра чрез нагряване в присъствието на въздух, както следва:

 

След като живачните пари се кондензират, се получава течен живак.

Влияние на живака върху околната среда и човека

редактиране

Живачните аерозоли оказват влияние върху функциите на мозъка, нервната система и бъбреците.[2] Опасни са аерозолите на живака. Действието на живака в/у организмите се дължи на способността му да се свързва трайно с клетъчните ензимни системи, особено в бъбреците и мозъка.

Живакът може да причини както хронични, така и остри отравяния. Хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението.

Предпазни мерки

редактиране

Живакът трябва да се съхранява в запечатани съдове, за да не се изпарява и да се вдишва от хората. Загряването на живака и живачните съединения трябва да се извършва под наблюдение. Излагането на живак в малки концентрации може също да причини необратими увреждания, тъй като се натрупва постепенно в организма (тялото не може да отдели живака и следователно той се натрупва сравнително лесно). Отравянето с живак може да се прояви години след експозицията. Един от симптомите е загуба на зъби. Материалът е ограничен за използване от ЕС.

За обезвреждане на разлят живак се използва сяра. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури.

Източници

редактиране
  1. Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
  2. Мишин В.П., Рубцов А.Ф., Серебряков Л.А, Трахтенберг И.М., Цивильно М.А. Живак (Ртуть) // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 22. Разтворители – Сахаров (Растворители – Сахаров). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1984. с. 544. Посетен на 1 юни 2018. (на руски)

Външни препратки

редактиране