Уикипедия

Охридчани

Уикимедия списък
(пренасочване от Личности (Охрид))

Охридчани или охридяни (на македонска литературна норма: охриѓани) са жителите на град Охрид, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Охрид редактиране

А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А редактиране

 
Александър Групчев от Охрид, деец на ВМОРО, осъден на 8 години заточение на Родос
 
Александър Протогеров
 
Охридчани в 1908 година с поп Георги Снегаров

Б редактиране

В редактиране

Г редактиране

Д редактиране

Е редактиране

 
Свидетелство за венчание на Евтим Я. Битраков, 1906
  •   Ева Нединковска (р. 1983), северномакедонска певица
  •   Евтим Якимов Битраков (11 януари 1872 – ?), български търговец. Втори брак с Царева п. Кост. Пейчинова (10 май 1884 – ?) от Охрид[24]
  •   Евтим Кръстев Чамишев (1857 – 1923) – български опълченец, революционер, почетен гражданин на Габрово[25]
  •   Евтим Робев (1835 – 1863) – български възрожденец, лекар
  •   Евтим Бодлев, български общественик
  •   Евтим Спространов (1868 – 1931), български общественик и просветен деец
  •   Елизабета Шелева (р. 1961), писателка от Северна Македония
  •   Еюп Сабри Акгьол (1876 – 1950), турски офицер и политик
  •   Ефтим Пасков Митушев, български военен деец, подполковник[26][27]

Ж редактиране

З редактиране

И редактиране

 
Иван Битраков

Й редактиране

К редактиране

Л редактиране

М редактиране

  •   Маргарит Димзов (Маргаритис Димицас, 1829 – 1903), виден гръцки историк и филолог
  •   Марко Бошнаков (1884 – 1908), български революционер, участник в Солунските атентати
  •   Марийка Ставрева, македонска българка, лежала над 10 години в югославски затвори заради българското си самосъзнание, предотвратила заедно с Панде Евтимов унищожението на Битолския надпис, принудена заради повторните югославски репресии над нея да избяга през 1971 година в САЩ и да стане член на МПО.
  •   Методи Патчев (1875 – 1902), български революционер
  •   Методи Садилов (1894 – 1963), български културен деец[3]
  •   Методи Терзиянов (1891 – 1973), български спортен деятел и общественик; деец на Първото българско колоездачно дружество[42]
  •   Миле Пендов, български предприемач и общественик
  •   Мирче Гьоргоски (р. 1966), офицер, бригаден генерал от Северна Македония
  •   Михаил Скопаков, български възрожденец и учител
  •     Михаил Друмеш (1901 – 1982), румънски писател и драматург
  •   Мишо Юзмески (р. 1966), северномакедонски писател

Н редактиране

П редактиране

С редактиране

Т редактиране

Ф редактиране

Х редактиране

Ц редактиране

Я редактиране

Опълченци от Охрид редактиране

  •   Александър Христов, на 1 май 1988 година зачислен във II рота на I опълченска дружина, ранен на 9 август 1977 година в боя на Шипка, уволнен на 11 август 1878 година,[63] умрял преди 1918 г.[64]
  •   Анастас Божинов, на 28 април 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 11 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[65] умрял преди 1918 г.[66]
  •   Анастас Димитров, I опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[66]
  •   Андрей Темелков, ІI опълченска дружина[67]
  •   Атанас Пантелеев Дуденов (1848 – 13 септември 1923, София), II рота на I опълченска дружина, постъпил на 1 май 1877 година, уволнил се на 1 юли 1878 година, след войната живее в София и 21 години служи като полицейски конен стражар, в 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово[64][68]
  •   Васил Иванов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[69]
  •   Георги Марков, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[64]
  •   Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[70]
  •   Димитър Атанасов, до постъпването си в Българското опълчение служи в Руската армия, на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина, загива на 19 юли 1877 година в боя за Стара Загора[71]
  •   Димитър Мирчев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[70]
  •   Димитър Иванов, I опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[66]
  •   Димитър Наумов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[64]
  •   Димитър Христов Миланов (Манолов, Мануилов), зачислен в I рота на I опълченска дружина на 11 май 1877 година, убит при Шипка през август[66][72]
  •   Евтимий (Евтим) Апостолов, на 14 май 1877 година е зачислен в IV рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на следния ден,[73] умрял преди 1918 г.[66]
  •   Ефтим Чачамишов, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[67]
  •   Иван П. Верин, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[69]
  •   Иван Стаменков, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[67]
  •   Илия Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[70]
  •   Климент Петрушев (1861 – 1924), ІI опълченска дружина.
  •   Коста Атанасов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[69]
  •   Коста (Косто) Иванов Велянов (1849 – 23 декември 1911), изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, награден със знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен за участието си в Шипченските боеве, уволнен на 1 юли 1878 година, живее в Карнобат, където от 1 август 1879 година до 21 януари 1896 година е пеши и конен стражар в околийското управление, по-късно работи като надничар, умира в Карнобат[66][74]
  •   Коста Стефанов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[75]
  •   Марко Атанасов, от Охридско, на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, напуска на 20 юни 1877 година,[76] умрял преди 1918 г.[66]
  •   Наум Димитров (Димитриев), изпратен в лагера на Опълчението от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на 6 август 1877 година,[77] умрял преди 1918 г.[66]
  •   Никола Стефанов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[67]
  •   Никола Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[70]
  •   Панайот Георгиев, ІІI опълченска дружина, умрял на 26 октомври 1877 г.[69]
  •   Петър Атанасов, на 14 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 9 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[73] умрял преди 1918 г.[66]
  •   Петър Атанасов Грунчов, на 2 май 1877 година постъпва в IV рота на ІI опълченска дружина, уволнен е на 4 юли 1878 година, живее в Кюстендил, умира преди 1896 година във Враца[64][78]
  •   Петър Пармаков, ІI опълченска дружина, умрял в Лом преди 1918 г.[67]
  •   Спиро Иванов, ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[67]
  •   Ставро Димитриев, V опълченска дружина, ранен на 12 август 1877 г. и умрял.[79]
  •   Стефан Константинов, ІI опълченска дружина, убит[67]
  •   Ташко Кузманов, ІI опълченска дружина[67]
  •   Харалампий Боровчев (Гюровчев) Диров (? – 1882, Балчик), български опълченец, на 29 април 1877 година постъпва като доброволец в IV рота на II дружина на Българското опълчение, носител е на Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 3 юли 1878 година, след войната живее в Балчик и работи като земеделец[80]
  •   Христо Димитров, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[67]
  •   Христо Димитриев, I опълченска дружина, умрял след 1918 г. в София[66]
  •   Христо Павлов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Кюстендил[64]
  •   Щерю (Спиро) Райков, ІІI опълченска дружина

Македоно-одрински опълченци от Охрид редактиране

 
Членска карта на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България на Коста Христов Пашиников от Охрид
  •   Андон Бакалов, Сборна партизанска рота на МОО[81]
  •   Георги Анастасов, 25-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 28 юни 1913[82]
  •   Георги Анастасов, Нестроева рота на 6 охридска дружина[82]
  •   Димитър А. Спространов, 29 (30)-годишен, Инженеро-техническата част на МОО, Нестроевата рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[83] – през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[84]
  •   Иван Мостров, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[85]
  •   Иван Чудов, 23-годишен, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[86]
  •   Исай Чудов, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[86]
  •   Коста Христов Пашинков (Пашенков, Пашиников), Първа рота на Девета велешка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[87]
  •   Кирил Анастасов, 23-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[88]
  •   Крум Чудов, 18-годишен, Трета рота на Шеста охридска дружина[86] Носител на бронзов медал „За заслуга“ от Първата световна война.[89]
  •   Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[90]
  •   Методи Кьосев, 29-годишен, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[91]
  •   Никола Тунтев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[92]
  •   Цвятко Апостолов, македоно-одрински опълченец, 41-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[93]

Починали в Охрид редактиране

Други редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 2.
  2. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  3. ↑ а б Парцел 32 // София помни. Посетен на 26 януари 2016.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  5. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  6. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 349 - 350.
  7. ↑ а б Парцел 28 // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
  8. ↑ а б в г д е ж з и к л м Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  9. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  10. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 17, л. 1
  11. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 403.
  12. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  14. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 182.
  15. ↑ БИА, кол. 47-I, a.e.718, п.д. 1528.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  17. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 595.
  18. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  19. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 602.
  20. ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 422.
  21. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.
  22. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  23. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 716.
  24. ↑ ДАА-Архив София, ф. 1К, оп. 6, а.е. 106, л. 50
  25. ↑ Парцел 47 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  26. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
  27. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 133-134
  28. ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 218, л. 434-439, 471-472
  29. ↑ Иванъ Костовъ Мановъ // Илюстрация Илиндень 2 (92). Илинденска организация, Февруарий 1938. с. 16.
  30. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 582.
  31. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 117
  32. ↑ Парцел 120 // София помни. Посетен на 25 март 2018.
  33. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 89.
  34. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  35. ↑ Парцел 51 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  36. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  37. ↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 96.
  38. ↑ Публикации: Правият ток с високо напрежение и електрификация на железниците. — Сп. БИАД, 1932, № 11, 165-167. Икономическо взимане на електрическа енергия от мрежа за високо напрежение. - Сп. БИАД, 1933, № 22, 281 - 282.
  39. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  40. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  41. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
  42. ↑ Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  43. ↑ Српски биографски речник, том 3, с. 60., архив на оригинала от 7 май 2012, https://web.archive.org/web/20120507104324/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom03.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  44. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
  45. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  46. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  47. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  48. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 65., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  49. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  50. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
  52. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  53. ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  54. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.26
  55. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 173.
  56. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 189.
  57. ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 17 март 2016.
  58. ↑ Гласник на Институтот за национална историја, 12, 1968, с. 161.
  59. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 56.
  60. ↑ Некролог // Македония I (6). 16 октомври 1926. с. 3.
  61. ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  62. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.
  63. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 210.
  64. ↑ а б в г д е Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  65. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 40.
  66. ↑ а б в г д е ж з и к Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  67. ↑ а б в г д е ж з и Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  68. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 154.
  69. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  70. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  71. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 29.
  72. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 121 – 122.
  73. ↑ а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 33.
  74. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 98.
  75. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  76. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 34.
  77. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 72.
  78. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 224.
  79. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  80. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 258.
  81. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  82. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  83. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
  84. ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 74 – 75.
  85. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473.
  86. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.
  87. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 543.
  88. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  89. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 117-118
  90. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  91. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 398.
  92. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 737.
  93. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
  94. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 131
  95. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 705.
  96. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 96.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Охридчани&oldid=12218668“.