Уикипедия

Софиянци

Уикимедия списък

Това е списък на известни личности, свързани с град София.

Исторически личности, свързани с град София от античната, средновековната и възрожденската епоха редактиране

  • Св. ап. Климент е епископ на Сердика (дн. София),[1] след което става един от първите римски папи.
  • Император Аврелиан – забележителен римски император, „Възстановител на света“, роден в София на 9 септември 214 г.
  • Света императрица Елена – майка на покръстителя на света – император Константин Велики. В Ерусалим издирила къде е била Голгота заповядала разкопки там и открила Божи Гроб и Светия Кръст. Родена е в Сердика (София) в 250 г. и е живяла е тук.
  • Император Галерий – спрял гоненията срещу християните в Римската империя, пръв признал на християнството провото на легална религия със Сердикийския едикт в 311 г. Роден, резидирал и починал в София, поради голямото сходство на ротондата Св. Георги с построената от него ротонда Св. Георги в Солун, е възможно тя да е част от дворцовия му комплекс в София.
  • Император свети Константин Велики – забележителен римски император, „Покръстителят на света“, роден в близкия Ниш, дълго време управлявал Империята от София, известни са думите му „Сердика е моят Рим“, дворецът му е бил Константиновия квартал – от Президентството до х-л Рила, наричан така до Освобождението в 1878 г., където е ротондата „Св. Георги“. Майка му света императрица Елена е от София.
  • Свети Иван Рилски – покровител на България, първите години на отшелничеството си прекарва в околностите на София, веднага след успението му мощите му са пренесени в ротондата „Св. Георги“ и за векове са тук до пренасянето им в Търново след освобождаването на България от Византийско владичество; те престояват в нея отново в ХV в. при тържественото им връщане в Рилския манастир.
  • Цар Самуил – син на софийския управител комит Никола, най-вероятно е роден в София, наред с всичко забележително което извършва за България, той нанася едно от най-съкрушителните поражения, което византийски император е претърпял от България, сравнимо с разгрома на Никифор от хан Крум, именно при защитата на София в битката при Траянови врата на 17 август 986 г.
  • Патриарх Дамян Български – след превземането на Преслав в 971 г. от Йоан Цимисхий се спасява в София и де факто установява тук за дълго седалището на Българската патриаршия до преместването му в новата българска столица Охрид.
  • Цар Иван Владислав – син на брата на цар Самуил – Аарон Български, роден и израснал в София.
  • Ботко войвода – управител на София, съратник на цар Петър Делян в борбата му за възстановяване независимостта на България, отхвърлил византийската власт в София и храбро защитавал града от имперските войски в 1041 г.
  • Севастократор Александър – брат на цар Иван Асен II, дълги години живял и управлявал Западна България.
  • Севастократор Калоян – син на Севастократор Александър, построил Боянската царква, забележителен паметник на европейския Проторенесенс. От Средновековието и по време на османската власт кварталът, където е била градската му резиденция, се казва „Калоянова махала“, днес името е оцелало като „улица Калоян“ до резиденцията на българския патриарх, неточно наречена след Освобождението „Цар Калоян“.
  • Свети крал Стефан – сръбски светец, крал на Сърбия, по личното му желание погребан в София. Мощите му се пазят първо в ротондата „Св. Георги“, по-късно са преместени в „Света Неделя“, която по тази причина е известна и като „Свети Крал“, за кратко, за да не бъдат поругани от турците, са скрити в Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и когато опасността преминава са върнати в „Света Неделя“, където са и понастоящем.
  • Иван Асен IV – български престолонаследник, син на цар Иван Александър, загинал в битка с турците в защита на София в 1349 г.
  • Михаил Асен – български престолонаследник, син на цар Иван Александър, загинал в битка с турците в защита на София в 1355 г.
  • Бан Янука (Янко) – български болярин защитавал София от турското нашествие в 1382 г.
  • Иван Асен V – български престолонаследник, син на цар Иван Шишман, загинал в битка с турците в защита на София в 1388 г.
  • Радивой – български болярин от София, възстановил Кремиковския манастир „Свети Георги“. По негово нареждане са създадени забележителните късносредновековни български стенописи в манастирската църква.
  • Радослав Мавър – български болярин от София, възстановил Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка“, по негово нареждане са създадени забележителните български стенописи в манастирската църква.
  • Св. мъченик Георги Софийски Стари – български светец, роден в София, убит от турците в Одрин в 1437 г.
  • Св. мъченик Георги Софийски Нови – български светец, изгорен от турците в София на 11 февруари 1515 г.
  • Матей Граматик – виден представител на Софийската книжовна школа в ХVI век.
  • Св. преподобни Софроний Софийски – български светец от София, просиял в 1515 г.
  • Св. мъченик Георги Софийски Най-нови – български светец от София, убит от турците на 26 май 1530 г.
  • Поп Пейо – виден представител на Софийската книжовна школа в ХVI век.
  • Св. великомъченик Николай Софийски Нови – български светец от София, убит от турците на 17 май 1555 г.
  • Св. преподобни Пимен Зографски – виден български свещенослужител, книжник, миниатюрист, зограф и строител, роден и израснал в София, просиял в 1620 г.
  • Св. мъченик Константин Софийски – български светец от София, наклеветен от цинцари, убит от турците в 1737 г.
  • Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски – митрополит, обесен от турците на 21 август 1737 г. в София заради родолюбието и участието му във въстанието на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България от 1737 г.

Родени в София редактиране

Родени преди 1890 редактиране

Родени от 1890 до 1899 редактиране

Родени от 1900 до 1909 редактиране

Родени от 1910 до 1919 редактиране

Родени от 1920 до 1929 редактиране

Родени от 1930 до 1939 редактиране

Родени от 1940 до 1949 редактиране

Родени от 1950 до 1959 редактиране

Родени от 1960 до 1969 редактиране

Родени от 1970 до 1979 редактиране

Родени след 1980 редактиране

Македоно-одрински опълченци от София редактиране

  • Божко Аврамов, 37-годишен, зарзаватчия, II отделение, 2 рота на 13 кукушка дружина[30]
  • Борис Петров Алексиев (Алексов), 19-годишен, обущар, IV отделение, Инженерно-техническа част, 3 рота на 7 кумановска дружина[31]
  • Велин Алексов, 42-годишен, литограф, I клас, 1 и 2 рота на 7 кумановска дружина, убит на 21 февруари 1913 година[32]
  • Георги Алексиев, музикантска команда на 2 скопска дружина, 11 сярска дружина, сребърен медал[31]
  • Георги Алексиев, 19-годишен, работник, III клас, 3 рота на 10 прилепска дружина[31]
  • Георги Андреев, четата на Георги Занков, носител на бронзов медал[33]
  • Кирил П. Анатков, 19-годишен, 3 рота на 4 битолска дружина, безследно изчезнал на 2 ноември 1912 г.[34]

Починали в София редактиране

Починали преди 1900 редактиране

Починали от 1900 до 1909 редактиране

Починали от 1910 до 1919 редактиране

Починали от 1920 до 1929 редактиране

Починали от 1930 до 1939 редактиране

Починали от 1940 до 1944 редактиране

Починали от 1945 до 1949 редактиране

Починали от 1950 до 1959 редактиране

Починали от 1960 до 1969 редактиране

Починали от 1970 до 1979 редактиране

Починали от 1980 до 1989 редактиране

Починали от 1990 до 1999 редактиране

Починали от 2000 до 2009 редактиране

Починали от 2010 до 2019 редактиране

Починали от 2020 до 2029 редактиране

Други личности, свързани със София редактиране

До 1878 г. редактиране

  • Мехмет Садетин (Ходжа Садеддин) (1536 – 1599): Завземане на София от османлиите. (Списание Сердика, бг 1 – 2, 1942 г. с. 90, превод от Tacüttervarih, 1, 1862/63, 102с.). Описва завземането на София от османлиите чрез предателството на приближен на владетеля на София, който бива издебнат и отвлечен в Пловдив при началника на османската войска Балабан бей.
  • Антон Бранчич – описва в есе София (около 1553 – 1567 г.). (Немски и австрийски пътеписи за Балканите. XV-XVI век, Наука и Изкуство, 1979 г. с. 185)
  • Хаджи Калфа (Мустафа бен Абдала) – османски пътешественик. Описва българските селища вкл. София (приблизително между 1629 – 1658). Първи превод Rumeli und Bosna geographisch beschrieben (1812, Виена).
  • Християн фон Валсдорф: описва София в пътеписите си от 1661 г. (Град София през XVII век, Царска придворна печатница, София 1912, с. 82)
  • Жером-Адолф Бланки (1798 – 1854): Описва преживяванията си в София в София през година 1841. (Пътуване из България през 1841 година)

До 1913 г. редактиране

  • Александър I Батенберг (1857 – 1893), първият княз на България след Освобождението, участвал в Съединението
  • Мария фон Батенберг (1852 – 1923), немска принцеса, сестра на княз Александър I Батенберг. Описва София в есето си На посещение при брат ми Александър, княз на България (Моето пътуване в България през 1884 година. Дармщадт, 1886 г., 89 – 95, 106 – 108 стр).
  • Пьотр Алабин (1824 – 1896), руски общественик, губернатор на града през 1878 – 1879
  • Константин Батолов (1878 – 1938), политик, живее в града от 1899 г.
  • Фридрих Грюнангер (1856 – 1929), австрийски архитект, работи в града в края на 19 и началото на 20 век
  • Димчо Дебелянов (1887 – 1916), поет, живее в града през 1904 – 1912
  • Тодор Иванчов (1858 – 1905), политик, живее в града от 1883 г.
  • Павел Милюков (1859 – 1943), руски политик, перподава история на културата през 1897 – 1898
  • Рачо Петров (1861 – 1942), офицер и политик, живее в града след 1878 г.
  • Пенчо Славейков (1866 – 1912), поет, живее в града през 1879 – 1881 и след 1884 г.
  • Артър Смит (журналист) (1887 – 1945), американски журналист, защитник на революционната борба на българите в Македония и Одринско. Описва София в есе в издадената през 1908 година „Спомени от Македония“.
  • Порфирий Стаматов (1840 – 1925), юрист, живее в града през 1880 – 1886
  • Захари Стоянов (1850 – 1889), писател, живее в града след 1886 г.

До 1945 г. редактиране

До 2007 г. редактиране

След 2007 г. редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.
  2. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  3. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.14
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  22. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  23. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  28. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  29. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  31. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16, 18.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 41.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Софиянци&oldid=12177094“.